Големите малки лъжи [bg]

— Има разлика между увреден и с разбито сърце. Ти беше тъжна и наранена. Сърцето ти може и да е било разбито, но ти не беше разбита. А сега замълчи, защото смятам, че тук някой се опитва да ме прати за зелен хайвер, но аз няма да се хвана на тази въдица, госпожо Корнуел, не, категорично не.

— Хммм. Добре, Джейн може и да е увредена, но не виждам как би могла да е увредена Селест. Тя е красива и богата, и щастливо омъжена, и няма бивш съпруг, който да краде дъщеря ѝ от нея.

— Той не се опитва да я открадне — каза Ед, без да откъсва поглед от книгата си. — Това просто е Абигейл във възрастта на пубертета. Тийнейджърите са луди. Знаеш го.

Маделин отново посегна към книгата си.

Спомни си как Джейн и Зиги вървяха ръка за ръка по алеята, когато си тръгнаха следобед. Зиги казваше нещо на Джейн, едната му ръчичка бясно жестикулираше; Джейн бе навела глава на една страна и го слушаше, а в другата си ръка държеше ключовете за колата. Маделин я чу да казва: „Нали? Хайде да отидем до онова място, където веднъж ядохме питки тако! Бяха толкова вкусни!“.

Докато ги гледаше, в съзнанието ѝ нахлуха куп спомени от нейното самотно майчинство. В продължение на пет години бяха само тя и Абигейл. Живееха в малък двустаен апартамент над италиански ресторант. Поръчваха си храна за вкъщи и често ядяха паста и безплатни чеснови хлебчета. (Маделин бе качила седем килограма.) Те бяха момичетата Макензи от апартамент номер девет. Беше сменила името на Абигейл със своята моминска фамилия (и отказа да я промени отново, щом се омъжи за Ед; когато една жена сменя фамилното си име твърде често, започва да изглежда смешно). Не можеше да понесе мисълта Абигейл да се разхожда наоколо с фамилията на баща си, когато Нейтън избираше да прекара Коледа на някой плаж в Бали в компанията на долнопробна фризьорка. Фризьорка, която, между другото, дори нямаше хубава коса: черни корени и нацъфтели краища.