Човек без куче [bg]

— Не си.

— Какво?

— Казах, че не си обратен.

Той свали ръце от тила си, наведе се напред и подиря лакти върху коленете си.

— Чух те. Какви са тези глупости? Да не мислиш, че не знам какво…?

— Според мен не знаеш.

— А ти откъде си толкова сигурна? Честно казано, очаквах друга реакция — в гласа му се прокрадна остра нотка.

Кристина го погледна право в очите за секунда.

— Каква реакция очакваше?

— А?

— Каква реакция очакваше?

— Не знам. Не такава.

— Защо моята реакция е толкова важна?

— Не знам — сви рамене той и се поотпусна. — Не, не е толкова важна. Все едно, поне вече ти казах, че съм обратен.

Тя поклати глава и му се усмихна. Премести се малко по-близо до него и го погали по ръката.

— Хенрик, изслушай ме. Имам много приятели, които са хомосексуалисти. Наясно съм с причините да минат на другия фронт, но ти нямаш нищо общо с тях. Може да си имал хомоеротични преживявания, ала това не те прави автоматично гей. Аз, например… — тя спря, но сметна, че няма място за колебание, и продължи: — Аз например съм имала интимни контакти с няколко жени през живота си. Хареса ми, но бързо осъзнах кой пол ме привлича много по-силно.

— Нима си била лесбийка? — попита Хенрик с широко отворени очи.

— Просто съм опитвала и с жени. Вероятно ти също имаш опит с мъже.

— Виж ти! — Хенрик отпи от виното. — Изобщо не съм предполагал.

— Докато учеше в гимназията, нали ходеше с някакво момиче… Хана или нещо подобно?

— Да, после имах и друга приятелка, но нищо не се получи.

— Спа ли с тях?

— Да. Ако изобщо може да се нарече така — засмя се иронично той.

В смеха му обаче се прокрадна нещо добродушно. Кристина се наведе по-близо към него.

— И понеже нещата с някакво момче от Упсала са се получили по-добре, си решил, че си гей?

— Ами…

— Много хора са бисексуални. Постепенно сексуалната ти ориентация изкристализира и насочваш предпочитанията си към единия пол. Съвсем просто е. Все едно си избираш професия… или кола. Не ти трябват и „Бугати“, и „Ролс Ройс“.

— „Бугати“ и „Ролс Ройс“…?

Хенрик пак се разсмя, но спря веднага. Тъгата отново го връхлетя и той погледна колебливо, но отблизо леля си.

— Кристина, аз наистина съм гей. Благодаря ти, задето се опитваш да превържеш раната ми, но това не променя фактите.

Кристина го изгледа настойчиво. Изминаха пет секунди. Нещо се случи. Стори й се странно да гледа толкова отблизо сините очи на племенника си. След още няколко секунди стаята сякаш изгуби формата и съдържанието си и над тях двамата се спусна стъклен купол, своеобразен кувьоз. И изведнъж всичко наоколо се преобрази.

„Това е само начин да направя замайването от алкохола по-приятно“ — опита се да се убеди тя и каза:

— Сложи ръката си върху гърдата ми, Хенрик.

Той се поколеба, но не помръдна.