Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
Гинзбург е един от най-известните съветски дисиденти, журналист, член на Московската Хелзинкска група, издател на самиздатското поетическо списание „Синтаксис“, а от 1975 до 1977 г. — първи администратор на Социалния фонд за подпомагане на политическите затворници в СССР и техните семейства, основан от Александър Солженицин с парите от правата за „Архипелаг Гулаг“. Между 1961 и 1969 г. Гинзбург три пъти е осъждан на престои в трудови лагери за своята дейност, а през 1978 г. получава присъда от 8 години. През 1979 г. под натиск от Запада е заменен срещу съветски шпиони, арестувани в САЩ. След това много години живее във Франция, умира в Париж през 2002 г. от болест, придобита в съветските трудови лагери.
Ето какво ми разказа съпругата му и негова съратница в дисидентската борба Алина Гинзбург за атмосферата на процеса срещу него, проведен в Калуга, малък град в Централна Русия:
„По време на процеса му даваха големи дози невролептици и той губеше съзнание в залата. Непрекъснато му правеха инжекции. Не изглеждаше добре. Едва ходеше и носеше със себе си калъфка от възглавница, пълна с книги, защото беше отказал адвокат и сам се защитаваше. Имаше дълга сива брада. Речта му ставаше неразбираема, губеше ориентация. Молеше да му позволят да седне, но те не му даваха и той след това припадаше. Спряха да го инжектират чак след произнасянето на присъдата.“
Тук следва цитат от съдебните протоколи на процеса: „С оглед на веществено доказателство №8 (статия в «Хроника на текущите събития» от 12 октомври 1976 г.) бяха изслушани директорът на консултантския отдел на института «Сербски» Печерникова и консултантът от 14-а психиатрична болница в Москва Кузмичова. Те заявиха, че в СССР няма злоупотреба с психиатрията.“
Гинзбург, разбира се, твърдял обратното в съдебната зала. Освен това писал в самиздатското списание за драматичното увеличаване на психиатричните репресии в страната и за приноса на Печерникова и други лекари.
Ето откъс от „веществено доказателство №8“, което Печерникова оспорва:
„Наскоро групата за контрол на спазването на Хелзинкското споразумение се обърна с предложение към Върховния съвет на СССР и Конгреса на САЩ за създаване на съвместна комисия, която да се занимава със случаите на злоупотреба с психиатрията. В настоящия документ групата излага известни й случаи на психиатрични репресии.
Пьотр Старчик, автор на песни и изпълнител, с помощта на милицията е настанен на 15 септември в психиатричната болница «Столбовая» (прочутата като «Белите колони» болница, с близки до тези на Института «Сербски» функции). Вече му се инжектират големи дози халоперидол. Ето какво пише в документите за постъпване на Пьотр Старчик: «ОО» [опасен за обществото]. Принудително болнично лечение в психиатрична клиника в Казан по силата на член 70 (антисъветска агитация и пропаганда). Изписан през 1975 г. В момента пише песни с антисъветско съдържание и ги изпълнява пред 40–50 души, които събира в своя апартамент. С ясен ум по време на прегледа. Не отрича да е писал такива песни. Казва, че има собствен поглед към света.“
Едуард Федотов е свещеник от Псков. Пристига в Москва, когато научава за преследванията срещу православните християни… Федотов е арестуван от милицията и изпратен в 14-а психиатрична болница. Все още се намира там. На 7 май 1976 г. Надежда Гайдар подава оплакване в прокуратурата на СССР (към която е насочена от приемната на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз). Арестувана е от милицията и изпратена в 13-а психиатрична клиника, където веднага е инжектирана с аминазин. Директорът на Второ отделение Л. И. Фьодорова твърди: „Ще я подържим тук известно време, докато спре да се оплаква, след това ще я изпратим чрез специален приемателен център в Киев. Там ще остане известно време. Следващия път ще си помисли дали да ходи да подава оплаквания.“
На фона на такива информации д-р Печерникова свидетелства в съда, че в СССР няма злоупотреба с психиатрията. Заради нейните показания Александър Гинзбург е признат за виновен за клевета и агитация срещу съветската система.
В резултат на това изкарва осем години по затвори и трудови лагери, хваща туберкулоза и губи единия си бял дроб и четвърт от другия. През всичките тези години той е свързан по 16 часа на ден към кислородна бутилка. Здравето му е напълно разбито.
За да разберем какво се случва днес в Русия, трябва да сме наясно не само с фактите от тази политическа психиатрия, с диагнозите по поръчка, които се възраждат, но и как функционира системата.
В почти всички случаи на Печерникова — от Горбаневская и Гинзбург до Буданов — откриваме лайтмотива на социалната справедливост. Макар че днес тези думи се използват в съвсем друг контекст. По време на съветската ера Печерникова е виждала в борбата за социална справедливост симптоми на душевна болест, която е опасна за обществото. Днес обаче приема едно брутално убийство за оправдано, защото чрез него убиецът е целял социална справедливост. Полковникът бил обладан от чувство на вина заради смъртта на другарите си, причинена от ръката на снайперист. И затова било напълно разбираемо според Печерникова, че убил една жена.