Русия на Путин
- Автор: Политковская Анна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Русия на Путин». Краткое содержание книги:
Разгромяващ поглед към политическия облик на руския държавен глава.
Спечелилата международно признание за смелите си репортажи, особено за чеченските войни, Анна Политковская обръща стоманения си поглед към човека, който до много скоро беше любимец на западните медии. Бившият шпионин от КГБ Владимир Путин е избран за президент на Русия през 2000 г. Още с излизането му на публичната арена той се представя за открит, просветен лидер, който горещо желае разбирателство със Запада. За разлика от много европейски и американски журналисти и политици Анна Политковская никога не е вярвала на медийния образ на Путин. С преимуществата на погледа от сърцето на Русия тя развенчава както човека Путин, така и търговската марка, в която се е превърнал. Твърди, че е жаден за власт продукт на миналото си и не може да се въздържи да потъпква гражданските права и свободи при всеки удобен случай. Според Политковская не такъв лидер искат повечето от днешните руснаци. За да докаже хипотезата си, тя описва желязната хватка на Путин от позицията на отделния човек, чието положение зависи от този уникален вид тирания. Мафиотски сделки, въоръжени грабителски скандали в провинцията, потресаващата корупция в армията и съдебната система, сривът сред интелигенцията, трагичните грешки по време на акцията „Нордд-Ост“ — това са темите, които Политковская подлага на безпощаден, но неизменно дълбоко човечен анализ.
— Как свърши всичко за вас? Колко време прекарахте в специализираната психиатрична болница в резултат на тази експертиза?
— Две години и два месеца. Бих го нарекла психиатричен затвор. Прекарах девет месеца и половина в най-ужасната болница — в Казан. През януари 1971 ме закараха от московския затвор „Бутирка“ в Казан. През 1972 г. ме върнаха в Бутирка и оттам — в института „Сербски“ за още изследвания. Там останах още три месеца. Но не дългият период от време беше проблемът, а принудителното лечение с невролептици. Използването на халоперидол отдавна е признато за изтезание. Това лекарство се използва при делириуми и халюцинации. Аз нямах нито едно от двете, освен ако не смятате възгледите ми за вид делириум… Халоперидолът се дава в продължение на месец, след това се почива, защото един от страничните му ефекти е паркинсонизмът. А те ме инжектираха девет месеца и половина без почивки или коригиращи лекарства. Когато ме върнаха от Казан в Института „Сербски“ и отново ми даваха халоперидол, Печерникова каза: „Сама знаеш, че ще трябва да продължиш да взимаш халоперидол.“ Каква лицемерка!
— Какво се случи после?
— Емигрирах в Париж… Френските психиатри бяха потресени, когато прочетоха епикризата ми от Института „Сербски“. Един от тях ми каза: „Наистина трябва да отидем да се учим от съветските психиатри: ако съдим по диагнозата, която са ви поставили, пред мен стои чудодейно излекуван от шизофрения пациент.“
Случаят с Горбаневская е от първите така наречени „психиатрични репресии“ срещу дисидентите в СССР. През 70-те години на XX век бъдещата спасителка на полковник Буданов е във вихъра си, а това е един от най-мрачните периоди в руската история, когато комунистите повеждат война срещу инакомислещите. Тогава действа доста прилична конституция и КГБ предпочита да води битката си срещу дисидентите по начини, които не предизвикват протести, с други думи — като обявява за душевно болни своите противници и като изисква принудително лечение в специализирани клиники.
Людмила Алексеева е известен дисидент и защитник на гражданските права по съветско време, която заради политически преследвания била принудена да емигрира в Съединените щати. Сега е председател на международната Хелзинкска асоциация. В своята „История на дисидентството в СССР“ тя пише, че само през 1971 г. „не по-малко от 24 от общо 85 души, обвинени в политически престъпления, са диагностицирани като душевно болни, или почти една трета от тях“. Тези, които не успявали да обявят за луди, ги обявявали за виновни в клеветничество срещу съветската система, а за това Печерникова също вършела работа.
През лятото на 1978 г. например Александър Гинзбург бил обвинен в клевета и съден. Тамара Печерникова присъствала на процеса като свидетел на обвинението.