![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Искаш да кажеш, че Бихан е наредил убийството на съседа си?! — зяпна Рубън.
— Сам го каза: става въпрос просто за един съсед. Който може би е станал неволен свидетел на нещо, което не би трябвало да види.
— На Гуд Фелоу Стрийт, задръстена от резиденции на гадни богаташи?
— Това е само предположение, което обаче не променя фактите: ако не се беше появил навреме, изобщо нямам представа какво щеше да ми се случи!
— Какво ще правим сега?
— Никой не се интересуваше от нас, преди да се появим в къщата на Джонатан Дехейвън, значи започваме оттам. Трябва да разберем дали човекът е умрял от естествена смърт, или е бил убит.
— Страхувах се, че точно това ще кажеш.
Стоун се настани в коша, като този път пъхна и краката си, а Рубън запали мотора и потегли.
Като едно време, помисли си Стоун.
Мъжете от микробуса докладваха на изключително недоволния Роджър Сийгрейвс.
— Можехме да очистим стареца дори и след появата на приятеля му, но решихме, че ще бъде прекалено рисковано — промърмори единият от тях в слушалката.
Сийгрейвс замълча, заковал поглед в кодирания телефон на бюрото. Трябваше му време, за да определи следващия си ход.
— Колко време останаха в къщата на Дехейвън?
— Няколко часа. Предната вечер също бяха там.
— След което отиват в някаква антикварна книжарница, а оттам — в Белия дом.
— Единият има палатка в парка „Лафайет“. Агентите от Сикрет Сървис твърдят, че се казва Оливър Стоун! Какъв майтап, а?
— Не знам дали е майтап, след като е успял да ви засече! — остро отвърна Сийгрейвс. — Освен това не ми е приятно да размахвате служебните си карти, особено пък пред хора от Сикрет Сървис!
— Нямахме друг изход — отвърна мъжът. — А и нали все пак сме служители на това управление?
— Които тази вечер не са били на служба! — гневно изстреля Сийгрейвс.
— Какво ще заповядате да правим сега?
— Нищо. Трябва да се запозная по-отблизо с житието на този Стоун. По-късно ще ви се обадя.
Остави слушалката и се замисли.
Човек, който нарича себе си Оливър Стоун, има палатка срещу Белия дом и с лекота засича професионално проследяване. А на всичкото отгоре посещава дома на мъж, убит лично от мен! Сийгрейвс безпогрешно долови приближаването на нова гръмотевична буря.
16
Времето беше дъждовно и хладно, когато самолетът кацна на летището в Нюарк. Днес Анабел беше с кестенява коса, вишнево червило, тънки очила без рамки, фънк облекло и обувки с дебели подметки. Тримата й спътници носеха костюми и ризи с отворени яки, без вратовръзки. Напуснаха летището поотделно, взеха различни таксита и се събраха отново в предварително нает апартамент в Атлантик Сити.
Завърнала се след толкова много години, Анабел усети как я завладява напрежението. При последното си пребиваване тук беше на крачка от смъртта. Но сега, ако искаше да оцелее, беше длъжна да прогони напрежението и да разчита на здравите си нерви. Цели двайсет години се беше подготвяла за този момент и нямаше никакво намерение да го пропусне.
През последната седмица беше успяла да изтегли от различни корпоративни сметки всички пари, преведени с помощта на фалшифицираните чекове. Тази сума плюс доларите от банкоматите влезе в специална сметка на една чуждестранна банка, която не попадаше под контрола на американското банково законодателство. Доволни от успешната серия, донесла им около три милиона долара, партньорите й с нетърпение очакваха подробности за големия удар.
Но тя все още не беше готова да им ги предостави. През първия ден от престоя си обикаляше по-големите казина в града и провеждаше разговори с непознати хора.
Партньорите й убиваха времето с приказки и игра на карти. Лио и Фреди разказваха на Тони истории за стари удари, които бяха толкова разкрасени и преувеличени, че само непосредствен участник в тях би получил представа за случилото се в действителност.
Накрая Анабел ги събра и премина към същността на въпроса.
— Имам намерение да превърна нашите три милиона в далеч по-голяма сума, и то за сравнително кратко време — започна тя.
— Адски си падам по стила ти, Анабел — отбеляза Лио.
— Ще бъда по-конкретна: възнамерявам да превърна споменатите три милиона в минимум трийсет и три. От тях аз ще прибера тринайсет и половина милиона, а вие ще си разделите останалите. Това прави по шест и половина милиона на човек. Някакви възражения?
Отговори й смаяно мълчание, проточило се цяла минута. Пръв се обади Лио.