Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
— Преценихме от какво разкрасяване имате нужда и макар да разбираме, че имате тежък проблем, бихме желали да ви уверим, че няма такова нещо, което вие да поискате и ние да не сме способни да изпълним благодарение на техниките за заличаване на старостта и възвръщане на красотата, разработени от доктор Леовинус. Легнете по гръб и се отпуснете, а ние ще ви възвърнем цъфтежа на младостта. Обикновено един терапевтичен сеанс изисква само няколко едо, но в критични случаи като вашия може би е необходимо малко повече време. Извинете ни за това, че ще ви забавим.
В следващия миг телената ръка обхвана лицето й, а стъкленият сандък мигом се изпълни с някакъв пурпурен газ. В първия миг Нети се ужаси, но щом ароматите нахлуха в ноздрите й, тя се отпусна: еротични аромати, екзотични аромати, миризми, каквито не си бе и представяла, мирис на чудо… а в същото време усещането по лицето й беше неизразимо меко и нежно. Отпусна се назад — надяваше се само Дан да е успял да поговори с бомбата.
Дан се втурна в салона и откри, че Нети я няма. Там, където я беше оставил, в момента имаше стъклен сандък, изпълнен с пурпурен газ.
— Нети! — извика той и задумка с юмруци по стъклото, но полза никаква. Огледа сандъка от всички страни, ала не успя да открие нито копче за изключване, нито начин да разкара това нещо, ако Нети наистина е там вътре.
След близо петнайсет минути напразни усилия Дан изведнъж си спомни, че се налага пак да поговори с бомбата. Така че си плю на петите и се втурна обратно към Машинното.
Междувременно Журналиста продължаваше с опитите да разкопчае деловия раиран костюм на Люси.
— Разбираш ли, ние просто не сме свикнали на непринуден секс — уверяваше я той. — Блеронтинските жени страшно се превземат! Нали разбираш… Искат подаръци, искат да се държим с тях мило и да ги водим по скъпи ресторанти и въобще всякакви такива простотии… Да срещне човек жена като тебе е направо велико! Хайде пак!
— Нали каза, че след втория път вече ще можеш да мислиш нормално? — възрази Люси, чийто ум се мъчеше да се съсредоточи върху проблемите, които според нея бяха по-належащи в момента.
— Да, ама то с ръчичка всъщност не се брои. Пък и да знаеш, блеронтинските мъжкари какво ли не дрънкат, когато са възбудени.
— Шейсет и три… шейсет и две… шейсет и едно… — нареждаше бомбата.
— Ей! Бомбо! Ама ти какво си мислиш, че правиш?! — спомни си Люси изведнъж какво би трябвало да прави тя.
— Моля? Шейсет… — отговори бомбата.
— Казах: бомбо! Ти какво си мислиш, че правиш, да те вземат дявалите?!
— Не ми приказвайте! Не ми приказвайте! Точно тука е завързаната част! Четирийсет и девет… не, не! Такова де, осем… Мамка му! Ето на, пак се разконцентрирах. И пак вие сте виновни! Рестартирам броенето. Хиляда…
— А в момента съм възбуден — завърши Журналиста.
Точно в този миг Дан се втурна с гръм и трясък в Машинното. И видя извънземния, към който вече беше започнал да изпитва обяснима агресивна неприязън — оня бе коленичил зад Люси; съвсем явно се търкаше о нея.
Люси скочи на крака.
— Дан! — възкликна тя. — Слава Богу, че не си избухнал!
— Деветстотин деветдесет и шест… — обади се бомбата.
— Прекъсвам ли нещо?
— Да! — сопна се бомбата. — Сега пак трябва да започвам отначало! Хиляда…
Люси забеляза, че Дан не е в най-добро настроение.
— Току-що открихме как да объркваме бомбата — съобщи тя.
— Като й приказваме — кимна Дан. — Тъй, тъй. Нети се сети.
— О, много ясно, че точно тя ще се сети!
— Деветстотин деветдесет и четири… — продължаваше бомбата.
— Земната сексуалност като че ли е много по-различна от блеронтинската — установи Журналиста.
— Така ли? — Дан измерваше с поглед извънземния и се чудеше къде точно да го фрасне като за начало.
— Да — Журналиста прегърна Люси през кръста. — На Блеронтин мъжкарите изпитват едно нещо, което наричаме ревност. Ако някой мъжкар свари друг мъжкар да опипва гаджето му, можем да стигнем и до крайни форми на насилие.
Дан тъкмо бе решил, че носът е най-подходящата точка за първия удар, когато Люси успя да се изтръгне от влюбения Журналист и притича до него.
— Трябва да се махаме от този кораб — и то възможно най-скоро. Предлагам Жу да остане тук и да приказва с бомбата, а ние да потърсим капитана.
— Но вие не сте разбрали… — обади се Журналиста. Дан реши засега да сдържи железния юмрук на отмъщението. Щеше да го запази за по-късно.