Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Но Елизабет знаела кой е главният виновник.
От онзи ден почти не разговаряла с баща си. Всеки се оттеглил в свой собствен свят.
А сега и него го нямаше. Отишъл си беше завинаги. Въпреки скръбта си Елизабет не можеше да отрече, че изпитва и гняв към мъртвия. Дори в смъртта си професорът й беше завещал куп въпроси без отговор.
— Смятате ли, че работата му за Язоновците може да има нещо общо с убийството му? — попита накрая тя.
Пейнтър поклати глава.
— Трудно е да се каже. Все още сме в началото на разследването. Но все пак успях да разбера по кой секретен проект е работил баща ви. Нарекли са го проект…
— „Старгейт“ — довърши вместо него Елизабет.
Стреснатото му изражение й донесе кратко задоволство.
Ковалски се изправи край камината.
— Хей, гледах един филм за това… Имаше извънземни и такива работи, нали?
— Не този „Старгейт“, Джо — отговори тя. — А вие не се притеснявайте, господин Кроу. Баща ми не би нарушил секретността на проекта. Просто бях чувала да споменава името няколко пъти. А после, десетина години по-късно, прочетох докладите на ЦРУ, когато ги разсекретиха заради закона за свобода на информацията.
— За какво е този проект? — попита Грей.
Пейнтър кимна към купчината листове на масата.
— Пълните детайли са там. Проектът датира още от времето на Студената война. Официално е бил под шапката на втория по големина мозъчен тръст в страната, Станфордския изследователски институт, с крайна цел развитие на стелт технологии. Но през 1973 институтът получил поръчка от ЦРУ да проучи доколко е възможно използването на парапсихология като допълнително средство в събирането на разузнавателна информация.
— Парапсихология? — вдигна, вежда Грей.
Пейнтър кимна.
— Телепатия, телекинеза… Но най-вече дистанционно наблюдение. — Идеята била хора с парапсихични способности да шпионират отдалеч обекти и действия, представляващи интерес за службите, само със силата на мозъка си. Нещо като телепатия от разстояние.
Ковалски изсумтя пренебрежително от другия край на стаята.
— Шпиони психари.
— Знам, че звучи откачено, но не забравяйте, че в разгара на Студената война нашето разузнаване трябвало да бъде в крак с всеки евентуален пробив от страна на Съветите. Недопустимо било да им отстъпим технологично предимство. А Съветският съюз не се спирал пред нищо. За тях парапсихологията била мултидисциплинарна област, включваща биониката, биофизиката, психофизиологията, физиологията и неврофизиологията.
Пейнтър кимна към Елизабет.
— Като изследванията на вашия баща върху интуицията и инстинктите. И неврофизиологията, която се крие зад тях.
Елизабет хвърли поглед на Грей. Не изглеждаше особено убеден, но вместо да спори, слушаше внимателно. И тя реши да направи същото.
— Според данни на ЦРУ Съветите работели упорито в тази посока и започвали да постигат резултати. А после, през седемдесет и първа, съветската програма минала в режим на най-строга секретност. Всяка информация секнала. Знаело се само, че изследванията продължават и се финансират от КГБ. Трябвало да реагираме подобаващо или да изостанем непоправимо. Така се стигнало до поръчката на ЦРУ към Станфордския изследователски институт.
— И какви резултати са постигнали? — попита Грей.
— Средна работа, най-оптимистично казано — призна Пейнтър.
Елизабет също беше чела разсекретените доклади.
— Всъщност постиженията по проекта са били незначителни.
— Това не е съвсем вярно — възрази Пейнтър. — Според официалните доклади дистанционното наблюдение е давало полезни резултати в петнайсет процента от случаите, което е доста над статистическата грешка. А е имало някои наистина изключителни случаи. Като при един художник от Ню Йорк — Инго Суон. Той бил в състояние да опише сграда в пълни подробности само по зададени географски координати. „Ударите“ му, според някои официални лица, имали невероятните осемдесет и пет процента успеваемост.
Пейнтър изглежда видя упоритото недоверие в очите и на двамата. Почука с пръст по купчината листове.
— Резултатите на Станфордския изследователски институт са били потвърдени с тестове във Форт Мийд и в Принстънската изследователска лаборатория за инженерни аномалии. Имало е и няколко забележителни успеха в добавка. Един от най-често цитираните случаи е отвличането и спасяването на бригаден генерал Джеймс Дозиър. Според ръководителя на проекта един от „ясновидците“ назовал името на града, където бил държан в плен генералът, а друг описал подробно сградата, чак до леглото, към което бил прикован отвлеченият. Подобни резултати не могат да се отхвърлят с лека ръка.