Последният оракул

Грей седеше до него на дивана, приведен над масичката, и прехвърляше съсредоточено купчина листове.

Преди някой да е отговорил на въпроса й, Ковалски се върна от кухнята по чорапи. Прясно лъснатите му обувки почиваха в студената камина.

— Намерих малко солени бисквити и нещо, дето прилича на сирене. Добре че поне салам имаше.

Наведе се и остави чинията пред Елизабет.

— Благодаря ти, Джо — каза тя, признателна за този простичък, но съвсем реален жест сред миш-маша от неизвестности.

Мъжагата се позачерви леко в областта на ушите.

— За нищо — измърмори той и изправи гръб.

Посочи чинията, но после изглежда забрави какво се е канел да каже… Поклати глава и отиде да нагледа отново обувките си.

Пейнтър се размърда на дивана и привлече вниманието на Елизабет.

— Колкото до Чернобил, засега не знаем защо баща ви е ходил там. В паспорта му няма данни изобщо да е посещавал Русия, нито да се е връщал след това в Щатите. Което означава, че най-вероятно е пътувал с фалшиви документи. Последната информация за пътуванията му е отпреди пет месеца, когато е летял до Индия. Оттогава — нищо.

Елизабет кимна.

— Той често ходеше там. Поне два пъти годишно.

Грей вдигна глава да я погледне.

— В Индия? Защо?

— Заради един научен проект. Като невролог, той изучаваше биологичната основа на инстинктите. Работеше в сътрудничество с един преподавател по психология от Бомбайския университет.

Грей погледна към шефа си.

— Ще видя какво мога да изровя по този въпрос — каза Пейнтър. — Но така или иначе вече разбрах за интереса на баща ви към инстинктите и интуицията. Всъщност именно това е станало повод за сътрудничеството му с Язоновците.

Последното беше насочено към Грей, но Елизабет застина при споменаването на организацията. Не успя да скрие отвращението си.

— Значи знаете за тях — за Язоновците?

Пейнтър погледна към Грей, после към нея.

— Да, знаем, че баща ви е работил за тях.

— „Работил“? Това неговото беше по-скоро мания, отколкото работа.

— Какво имате предвид?

Елизабет обясни как за баща й работата за военните постепенно се превърнала във всепоглъщаща страст. Всяко лято изчезвал за по няколко месеца, понякога и за повече. Останалата част от годината посвещавал на работата си като преподавател в Масачузетския техноинститут и почти не се прибирал вкъщи. Това се отразявало зле на отношенията между родителите й. Взаимните обвинения все по-често прераствали в кавги. Майка й дори си внушила, че мъжът й си има любовница.

Напрежението у дома карало професора да се прибира все по-рядко. Разклатеният брак бързо рухнал съвсем. Майка й, която и преди злоупотребявала с алкохола, окончателно прекрачила границата. Когато Елизабет била на шестнайсет, тя излетяла със семейния автомобил в река Чарлз. Пияна. Така и не било установено, дали се касае за катастрофа или за самоубийство.