Пейзажите на времето
- Автор: Бенфорд Грегори
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пейзажите на времето». Краткое содержание книги:
1962 г. Младият асистент в Калифорнийския университет Гордън Бърнстейн забелязва странни смущения по време на лабораторен експеримент. Въпреки присмеха и съпротивата Бърнстейн разкрива невероятна истина… истина, която ще промени живота му и историята — истина зад самото време.
— Какво казаха, че й е станало? — попита Маркъм.
— Нямат представа. Дадох им наденичката, която жената ядеше. Лекарят спомена нещо за хранително отравяне, но никога не съм чувал за такива симптоми на отравяне.
— Всички сме чували за замърсявания…
— Може би. — Питърсън пренебрегна идеята с махване на ръка. — В наше време може да е какво ли не.
Маркъм замислено отпи от бирата си. До масата приближи келнер, който носеше храната им.
— Език за вас, сър — каза той на Питърсън, като му поднесе поръчката. — Ето и наденичката.
Двамата мъже погледнаха чиниите си.
— Мисля… — бавно започна Маркъм.
— Съгласен съм — бързо отвърна Питърсън. — Струва ми се, че ще прескочим тази храна. Бихте ли ми донесли салата?
Келнерът неуверено погледна към чиниите.
— Нали поръчахте това?
— Наистина. След онова, което току-що се случи, сигурно не очаквате да го изядем, нали? В такъв ресторант?
— Ами, аз не, но управителят, той…
— Кажете на вашия управител да внимава с продуктите си или в противен случай ще затворя заведението. Разбрахте ли ме?
— За Бога, няма причина да…
— Просто му представете това. И донесете на приятеля ми още една бира.
Когато келнерът се отдалечи, очевидно неизпитващ желание да се изправя нито срещу Питърсън, нито срещу управителя, Маркъм промърмори:
— Чудесно. Откъде знаете, че искам още една бира?
— Интуиция — с уморено добродушие отвърна Питърсън.
И двамата бяха изпили по още няколко бири, когато Питърсън каза:
— Вижте, всъщност сър Мартин е специалистът в британската делегация. Аз съм неспециалист, както го наричат. Това, което искам да знам, е как, по дяволите, се оправяте с онзи парадокс с дядото? Дейвис достатъчно ясно ми разказа за откриването на тахионите и разбрах, че те могат да пътуват в миналото ни, но все пак не мога да схвана как човек е в състояние логически да го променя.
Маркъм въздъхна.
— До откриването на тахионите всички смятаха общуването с миналото за невъзможно. Невероятното е, че физиката на времевите комуникации е била разработена по-рано, едва ли не случайно, още през 40-те години. Двама физици, Джон Уилър и Ричард Фейнман, са разработили правилно описание на самата светлина и са доказали, че се излъчват две вълни винаги, когато, да речем, се опиташ да излъчиш радиовълна.
— Две ли?
— Точно така. Едната от тях получаваме по радиоприемниците си. Другата пътува назад във времето — „предната вълна“, както са я нарекли Уилър и Фейнман.
— Но ние не получаваме каквито и да е съобщения преди да са били пратени.
Маркъм кимна.
— Вярно е, но предната вълна е там, в изчисленията. Не можем да я заобиколим. Всички физични уравнения са симетрични по отношение на времето. Това е една от загадките на съвременната физика. Как става така, че усещаме минаването на времето и въпреки това, според всички физични уравнения, времето може да се движи и в двете посоки — напред или назад?
— Значи уравненията са грешни.
— Не, не са. Те могат да предвидят всичко, което сме в състояние да измерим — но само докато използваме „забавената вълна“, както са я нарекли Уилър и Фейнман. Онази, която чуваме по радиоприемниците си.
— Е, вижте, сигурно има начин да променяте уравнението, докато не получите само забавената вълна.
— Не, няма начин. Ако промените уравнението така, ще промените и забавената вълна. Просто не можем да минем без предната.
— Добре, къде са тогава онези излъчени назад във времето радиопредавания? Защо не мога да настроя приемника си на новините от следващия век?
— Уилър и Фейнман са доказали, че не могат да бъдат приемани тук.
— Не могат да бъдат приемани през тази година ли? Искам да кажа, в настоящето?
— Точно така. Вижте, предната вълна може да взаимодейства с цялата вселена — тя се движи назад, към миналото ни, така че накрая се сблъсква с всяка появила се някога материя. Въпросът е, че предната вълна достига до тази материя преди сигналът да бъде излъчен.
— Да, естествено. — Питърсън се замисли над факта как сега, заради доказателствата, приема съществуването на „предната вълна“, което беше отхвърлил само преди няколко минути.
— И така, вълната се сблъсква с тази материя и електроните в нея се размърдват в очакване на онова, което ще излъчи радиостанцията.
— Следствието предхожда причината?
— Точно така. Изглежда обратно на всякакъв опит, нали?
— Определено.
— Но трябва да се има предвид вибрирането на електроните във всичко останало във вселената. Те на свой ред излъчват и предни, и забавени вълни. Все едно да хвърлиш два камъка в езеро. И двата образуват вълни. Но двете вълни не се събират по обикновен начин.