Времената се менят
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Time and Again #2
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времената се менят». Краткое содержание книги:
Тя бе прекалено щастлива, за да се ядосва. Хвана го здраво за ръката и след продължително дърпане и увещания, успя да го изправи на крака.
— Предлагам ти да изпържиш картофките.
— Мислиш ли, че ще се справя?
— Убедена съм. — За да покаже колко голямо доверие имаше в неговите домакински способности, Съни го замъкна в кухнята. — Във фризера има всичко необходимо. Господи, колко е студено. — Потърка единия си крак, обут с къс вълнен чорап, в другия. — Ето, дръж — подхвърли му през рамо пакет замразени картофи. — Само ги слагаш в тавата за сладки с малко мазнина и ги пъхаш във фурната.
Добре. — Помисли си, че сигурно ще налучка как се задейства фурната, ала не беше съвсем наясно как изглежда онова нещо, което тя нарече „тава за сладки“.
— Съдовете са ей там — Съни посочи с глава към бюфета и съсредоточено продължи да реже продуктите за сандвича.
— Месото е замразено — изтъкна той.
— Аха. Ще си направим месни хапки със сос.
— А те дали са…
— Адски са вкусни — увери го тя. Започна да си подсвирква в тон с музиката, докато ровеше из тенджерите. Готвенето не беше сред любимите й занимания, но сега беше гладна и нямаше избор. Искаше да направи нещо вкусно. — Ето, вземи — подаде му плоско парче метал с ръбове, почерняло от топлината.
— Това ще да е тавата за сладки, заключи Джейкъб и се зае с картофите.
— Мисля, че си заслужих сутрешното кафе.
— Вярно е. Сега ще стане готово. — Като продължи да си подсвирква, Съни сложи месото в купа с вода и го остави да се размразява. За секунди сложи водата да се топли и приготви чашите. — Топлина, гореща вода, истинска храна. — Направи няколко танцови стъпки и весело захрупа чипс от пликче. — Никога не ценим достатъчно дребните неща, преди да сме лишени от тях — каза с пълна уста. — Как ли са живели хората, преди да открият електричеството? Представяш ли си как се топли вода на открит огън или колко време са чакали за едно кафе?
Той с интерес наблюдаваше как се зачервява колелото на печката под чайника.
— Наистина е удивително — съгласи се и се замисли дали да не сдъвче няколко зърна кафе, за да се разсъни.
— Картофите няма да се изпекат сами. Сложи ги във фурната.
— Да, вярно. — Предпочиташе да не го гледа толкова внимателно, докато разглежда ключовете на печката. Най-безопасно му се стори „печене на тесто“, освен ако тя не очакваше да приготви картофите на „варене“. С радост би дал година от живота си за хранителния център в лабораторията.
— Изглежда не прекарваш много време в кухнята? — попита Съни зад гърба му.
— Позна.
— Не съм и очаквала друго. — Изцъка възмутено с език, включи фурната и пъхна вътре тавата. — Ще станат след пет, най-много десет.
— Секунди?
— Обожавам оптимистите. Минути, разбира се. — А тъй като знаеше колко бе неприятно някой да те събуди насила и да те остави без кафе, снизходително го потупа по бузата. — Защо не си вземеш душ? Ще се почувстваш значително по-добре. Когато свършиш, закуската ще е готова.
— Мерси. — Докато изкачваше стълбите към горния етаж, Джейкъб си помисли, че за пръв път беше толкова любезна с него.
Отне му доста време, докато схване смешния и архаичен механизъм на душа. И все пак тя се оказа права. След като се изми, почувства се значително по-добре. Използва ултразвуковата самобръсначка и пое обичайната доза флуоратин за зъбите. После любопитно надникна в бялото шкафче над мивката.
Оказа се истинска съкровищница за един учен. Лосиони, кремове, пудри. Погледна самобръсначката и потрепери от ужас. Ала четката за зъби направо го разсмя. Видя малки пухчета, които се оказаха от памук, тънки четчици и кутийка с отделения, в които имаше цветна компактна пудра. Забеляза и някакъв крем с екзотично име. Отвори капачката и го помириса. Имаше усещането, че Съни влезе в тясната, пълна с пара баня. Бързо го остави на полицата.
Имаше и различни хапчета. Прочете внимателно упътванията и откри, че се използват за главоболие, болки в кръста, при хрема, настинка и така нататък. Но на една плоска пластмасова кутийка нищо не пишеше. Половината хапчета липсваха и той прецени, че тя ги пие редовно. Това го разтревожи. Дано не е болна. Остави кутийката на мястото й и реши тактично да я подпита от какво се оплаква.
Още на стълбището усети вкусна миризма. Каквото и да бе приготвила от замразеното месо, ухаеше божествено. Същото се отнасяше е за уханието на кафе. Нито един парфюм не би могъл да мирише толкова хубаво. Съни му подаде чашката веднага щом го видя да влиза.
— Мерси.
— Няма защо. Зная как се чувства човек, току-що станал от сън. — Отпи и я изгледа с окото на опитен медик над ръба на чашата. Очите й бяха ясни, цветът на кожата — свеж. Изглеждаше здрава. Всъщност дори не познаваше човек в по-добро здраве от нея. Нито по-съблазнителен. — Като ме гледаш така, започвам да се чувствам като микроб под микроскоп.