Времената се менят

Той изхриптя нещо много по-непристойно, което предизвика у нея щастлив смях, ала за малко да го изпусне.

— Хайде, Джей Ти, не се излагай. Истинските мъже умеят да губят.

Докато лицето му тръпнеше от студа, той с възмущение си помисли, че спокойно би могъл да я победи. Но на два пъти, когато се опита да я хване, ръката му попадаше на много интересни извивки. А това го бе разсеяло.

— Две на три — промърмори Джейкъб.

— Ако продължаваш да се инатиш, и двамата ще замръзнем. — Накрая реши да приеме неговото грухтене за съгласие и му помогна да се обърне по гръб. — Не се представи зле като за учен.

— Ако решим да продължим вътре, нямаш голям шанс за победа. — Ала вече знаеше, че бе загубен.

— Важното е, че аз съм отгоре.

Повдигна иронично вежди.

— Особено в приказките.

Съни се усмихна доволно.

— Жалко, че не можеш да се видиш отстрани. Дори и миглите ти са в сняг.

— И твоите. — Вдигна ръка, облечена в ръкавица, и погали лицето й.

— Лъжеш.

— Е, важното е, че се хвана. — Изтощен, отново отпусна ръката си. Не си спомняше друг път да бе губил състезание и да се бе чувствал толкова щастлив.

— Предлагам да пренесем още дърва. — Тя подаде ръка, за да му помогне да се изправи, но се подхлъзна и падна на гърдите му. — Извинявай.

— Не се притеснявай. Останали са ми няколко здрави ребра.

Ръцете му се обвиха около тялото й, лицето му се приближи до нейното. Съни осъзна, че бе допуснала грешка, не биваше да застава толкова близо до него. Ала не се отмести. А в следващия момент вече не разсъждаваше. Най-естественото нещо на света се оказа да сведе устни към неговите за целувка.

Бяха хладни и твърди, точно както очакваше. Да го целунеш бе все едно да се хвърлиш с главата надолу в леденостудено планинско езеро. Вълнуващо. И опасно. Тя долови собствената си доволна въздишка, бърза и тиха, след което забрави цялата си предпазливост и се потопи в целувката.

Беше го омагьосала. Беше отслабила съпротивителните му сили. Това, което изпитваше в момента, не приличаше на обичайната загуба на контрол от страст, тя бе нормална. Но това… Това бе нещо съвсем различно. Когато топлите й устни се впиха в неговите, той усети как волята и силите му го напускат. Върху съзнанието му падна мъгла, плътна и бяла като снега, на който лежаха. Не беше в състояние да мисли за нищо и за никого, освен за нея.

Жените преди нея вече нищо не означаваха. Те бяха само сенки. Призраци. Когато устата й нетърпеливо потърси неговата, Джейкъб разбра, че след нея нямаше да има други. Само за един безумен миг Съни бе завладяла живота му. Беше нахлула в него. И го беше превзела.

Потресен, той я хвана за раменете с намерението да я отхвърли от себе си. Ала пръстите му се впиха още по-силно в нея, а желанието му нарасна.

Обзе го нещо, което много приличаше на ярост. Тя го усети. В нея ставаше същото. Изпитваше ярост. И разтърсващ глад. А устата му — само тя бе достатъчна, за да я преведе през несигурната граница между рая и ада. С кожата си усещаше изгарящите пламъци, които я примамваха да се хвърли в огъня, без да разсъждава. А най-много от всичко се страхуваше, че никога нямаше да се задоволи с една целувка.