Времената се менят
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Time and Again #2
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времената се менят». Краткое содержание книги:
— Например?
— Например, когато някоя приятна закръглена дама на средна възраст реши да се напъха в модел „Веселата вдовица“, осми размер. Залагам три.
— И две отгоре. И какво се случи?
— Ами, отворих си устата, за да направя учтива забележка на дамата. Преди да се усетя, получих здрав шут по задника.
— Сигурно не си й останала длъжна.
Съни се изкикоти и вдигна още с две.
— Не, теглиха ми шута в преносен смисъл, просто ме изхвърлиха от работа. — И тъй като той гледаше все така неразбиращо, поясни: — Уведомиха ме, че повече не се нуждаят от услугите ми.
— О, прекратиха ти договора.
— Точно така. — Използваният от него термин идеално описваше цялата несправедливост на ситуацията. — Кой би търпял такъв гаден шеф?
— Определено не и ти.
Тогава тя се усмихна лъчезарно.
— Мерси. Три аса, моето момче. Добре ги разгледай и можеш да си поплачеш на рамото ми.
— Кент флош — обяви на свой ред Джейкъб и Съни пребледня от мъка, когато той сложи още бисквитки в купчината пред себе си. — Не си достатъчно търпелива, за да работиш за друг човек.
— И други са ми казвали същото — промърмори тя. — И то неведнъж. — Бяха й останали само пет бисквитки. Отдавна не бе имала толкова лош късмет.
— Или трябва да се научиш да се приспособяваш, или да се отучиш да ядеш. Налага се да приема първия вариант. Не мога да живя без пари.
— Сигурен съм, че стига да поискаш, с всичко можеш да се справиш.
— Може би. — Точно това бе проблемът. Защото Съни не знаеше какво иска. При следващата ръка реши да прояви малко повече смелост и отново загуби. Трябваше да блъфирам, а не да се хвърлям с рогата напред, помисли си тъжно, докато поставяше жалкия си чип.
Окончателно я довърши с двойка аса.
— Ето, заповядай. — Победата винаги пробуждаше у Джейкъб благородни чувства, ето защо й подаде една бисквитка. — Хапни си от моите.
— Много ти благодаря. — Веднага я захапа. — Тази вечер късметът определено беше на твоя страна.
— Определено. — И той беше изпаднал в лекомислено настроение. Тя изглеждаше много по-апетитна от бисквитите. — Можем да изиграем още една игра.
— На какво?
— Ако те бия, ще правиш любов с мен.
Съни се изненада, но твърдо реши да не се издава и запази лице го си безизразно. Преглътна остатъка от бисквитката.
— А ако спечеля?
— Тогава аз ще правя любов с теб.
Тя дояде бисквитата и го изгледа изпитателно. Интересно, как ли ще реагира, ако приема залога, помисли си Съни. Почти си заслужаваше да опита. Защото и в двата случая щеше да спечели. Както и да загуби.
— Пас — обяви безгрижно тя, излегна се на диванчето и заспа.
ШЕСТА ГЛАВА
Съни се сепна от силен взрив на музика. Заслепи я ярка светлина. Тя простена и закри очи с ръка.
— Кой избра точно това парче? — попита, когато позна силния рев на Тина Търнър в ритъма на рока.
Джейкъб, заспал пред огъня, само се зави с одеялото през глава и изръмжа. От малък спеше като убит.
Съни разтърси глава и седна на канапето. Залитайки, тръгна да изключи радиото и изведнъж я осени.
— Токът дойде! — извика и скочи върху Джейкъб. Под одеялото се разнесе измъчен стон, по тя не му обърна внимание и радостно подскочи още няколко пъти. — Има ток, Джей Ти! А това означава светлина, музика и топла храна! — Той отново простена и Съни здраво го разтърси.
— Събуди се, пън такъв! Имам право да те застрелям затова, че си заспал по време на пост!
— Не спя. Просто изпаднах в кататония от скука.
— Е, забрави за скуката, приятел. Отново сме включени към централата. — Издърпа одеялото и се засмя, когато Джейкъб я изгледа мрачно. — Трябва да се обръснеш — отбеляза тя. От радост звучно го целуна по челото. — Какво ще кажеш за един хамбургер?
— Погледна я с мътен поглед — беше широко усмихната и рошава. За свой ужас усети, че тялото му веднага реагира.
— Трябва да е най-много шест сутринта!
— И какво от това? Умирам от глад.
— Ще пропусна закуската. — Той отново се скри под одеялото.
— Ъхъ. Обаче се налага да ми помогнеш. — Съни безмилостно издърпа одеялото и изрева: — Редник, стани!
Този път Джейкъб отвори едното си око.
— Как ме нарече?
— Пошегувах се, Хорнблоуър. — Поклати озадачено глава. — Колко време си прекарал в онази лаборатория?
— Не много. — Или прекалено дълго време, помисли си, след като се възбуждам от една кльощава хулиганка. — Не мога да стана, докато не слезеш от гърдите ми. Освен това мисля, че си ми счупила няколко ребра.
— Глупости. Пет килограма под нормата съм.
— Така ли? А на мен ми се стори, че тежиш най-малко един тон.