Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Нали ще признаеш, че бях до теб през цялото време, не казах и една излишна думичка — и пак ще го направя, наистина.
Чарлс взе едната ръка на този щедър по душа човек, Алис хвана другата, а скромният им благодетел се усмихна грубовато, поизчерви се и сведе поглед, когато те започнаха красноречиво да го отрупват с благодарностите си.
— Гледай само как ми благодарите двамата. Винаги казвам на хората: „Задръжте си благодарностите и направете същото за мен, ако се наложи“. От сладки приказки полза няма, така че нито дума повече.
ГЛАВА 16
ТРИМАТА
— Щях да ти попея, обаче от вчера съм прегракнал, и щях да помоля Алис да посвири, ако имаше пиано, за да се повеселим, обаче Чарли през живота си не е изпял и една нота… — Той застана пред огъня и се прозя шумно и продължително. — Боже, това не беше учтиво от моя страна, само че старите приятели не бива да са придирчиви. Предлагам всички да се прозеят, за да ми правят компания. А сега се сбогувам с вас, защото вече е време да тръгвам.
— Ще ми се да можех да ти предложа място да пренощуваш, Хари, но знаеш как стоят нещата. Нямах време да уредя нищо — каза Чарлс.
— Нямаше да мога да го понеса, но въпреки това ти благодаря — отговори брат му. — По-скоро ще изпия кана вино.
— А какво стана със сивия ловджийски кон? Продаде ли го вече? — попита Чарлс.
— Не знам какво да го правя — отговори брат му. — Щях да го продам за петдесет, ама старият Клинкър каза, че не е здрав. Доста се посдърпахме двамата с Клинкър.
— Няма да откажа петдесет лири, ако можех да ги намеря отнякъде — каза Чарлс.
— Не познавам човек, който би отказал петдесет лири, ако може да ги намери отнякъде — засмя се Хари. — Само че ти сигурно нямаш нищо против да получиш и половината сума.
— Дявол такъв! Не те е срам… Мислех, че ако имам късмет, може да взема дори седемдесет. Доста съм закъсал, Хари, и знам, че ще направиш най-доброто за мен — каза Чарлс, за когото въпросът наистина беше сериозен.
— Може, ако имаш късмет… Само че проблемът с челюстите му е доста сериозен… А и не е само това конят стъпва малко накриво и човек с набито око няма да се заблуди.
— Знам, че ще направиш най-доброто за мен, Хари — каза Чарлс, който не разбираше нищо от коне и не му се говореше за това. — Но сега, когато имам нужда от всеки шилинг, за мен ще бъде истински удар да не успея да припечеля петдесет лири.
Сторило ли й се бе, или красивите уши на Алис бяха чули правилно? Като че ли тонът на Чарлс бе малко по-кисел от нужното като че ли обвиняваше нея за промяната в положението си и намекваше, макар и съвсем деликатно, за нелюбезно разкаяние. Очите му срещната нейните — изглеждаха пълни със сълзи и тъжни и сърцето му се сви, защото си бе заслужил безмълвния укор.
— А това е най-прелестната съпруга на света — каза той, — която ще спести на такъв мързелив мъж като мен цяло състояние само за една година и ще направи тези петдесет лири, ако изобщо успея да се сдобия с тях, да се равняват поне на сто.
Той обичливо обгърна раменете й с ръка и я погледна в пълните с любов очи.
— Добра домакиня, така ли? Това вече е нещо — отбеляза Хари, който проверяваше сбруята си. — Обаче едва ли се е научила на благоразумие в Уайвърн.
— Тъкмо затова заслугата й е още по-голяма — дължи се единствено на самата нея — отбеляза Чарлс.
— Не, не, престани да ме хвалиш, твърде добър си с мен, Чарли. Но ще се опитам. Ще науча, каквото мога, но съм сигурна, че тайната е в старанието да правиш всичко както трябва.
— О, със сигурност — прекъсна я Хари, който бе приключил с наместването и отново спусна крака си на земята. — Колкото повече ти харесва, толкова по-добре ще го правиш — ще белиш сиренето, ще убиваш бълхи, за да им вземеш кожата, ще готвиш обелките от картофи, ще лъскаш шилингите и така нататък. А сега наистина трябва да тръгвам. Лека нощ, Алис. Ще пуснеш ли Чарли да ме изпрати до края на алеята и после ще ти го върна? Хайде, Чарли. Бог да те благослови, момиче. Пак ще се отбия, когато имам новини за вас.
След тези изискани дума за сбогом той се ръкува с Алис, потупа я по рамото и я погъделичка под брадичката.
— И не се отчайвай — всичко ще се нареди. Всъщност изобщо не допусках, че къщата е толкова удобна. Приятна стара къща, с малко въглища и дърва, с чифт блеснали очи и с чашка от това един мъж може да поживее доста така. Самият аз бих го направил. Изобщо не мислех, че е толкова приятно тук, и наистина щях да предпочета да остана да пренощувам, отколко да яздя чак до Барнсли, Чарли, уверявам те. Хайде, Чарли, трябва да тръгвам. Тя те пуска — нали така, Алис? — да ме изпратиш до края на алеята.