Пожелай ми слънчогледи
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ми слънчогледи». Краткое содержание книги:
Зъбите й са перфектни, с изкуствен тен е, чантата й е дизайнерска. И защо е в тази скъпа болница?
Оцеляла след катастрофа (карайки не друго, а мерцедес!), Лекси е изгубила част от своята памет. Или по-точно — не помни последните три години от живота си.
Сега е на път да разбере колко много неща са се променили през това време. По някакъв начин се е превърнала от 25-годишно работещо момиче в корпоративен лъв, с нов луксозен апартамент, безвъглехидратно меню и куп известни приятели. И се озовава пред съпруг с външност на гръцки бог, освен това и милионер.
Още колко загадки крие новият й свят?
Той се оказва изпълнен с тайни и интриги. Но как, за бога, е стигнала дотук? Ще си спомни ли някога? И какво ще се случи, ако си спомни всичко?
— Подредих всичко по азбучен ред — обяснява Ерик. — И съм направил индекс. Би трябвало да е съвсем просто.
Отварям на индекса и преглеждам разсеяно написаното.
Домати — стр. 5, 23 Прашки — вж. Барбекю Език — стр. 24
Език ли? Веднага отварям на стр. 24.
— Недей да започваш веднага — Ерик се протяга и внимателно затваря книгата. — Трябва да похапнеш и да поспиш.
Остава да проверя какво е включено в „Език“ по-късно, когато него го няма.
Дояждам супата и се облягам назад с доволна въздишка.
— Много ти благодаря, Ерик. Беше чудесна.
— Няма защо, мила — Ерик поема подноса и го оставя на нощното шкафче. В този момент забелязва обувките ми. — Лекси! — усмихва се. — Обувките се прибират в гардеробната.
— А, така ли? — хлъцвам аз. — Извинявай.
— Няма проблем. Имаш да учиш много. — Приближава се до леглото и бръква в джоба. — А сега втория ми подарък. — вади малка кожена кутийка за бижута.
Надниквам вътре и не мога да повярвам. Съпругът ми прави подарък в красива кутийка за бижута. Също като във филмите.
— Искам да имаш нещо, което си спомняш, че съм ти го подарил — заявява той с доволна усмивка и кима към кутийката. — Отвори я.
Вдигам капачето и пред погледа ми заблестява диамант на златна верижка.
— Харесва ли ти?
— Невероятен е… наистина! — заеквам аз. — Изключителен е. Много ти благодаря!
Ерик протяга ръка и ме гали по косата.
— Радвам се, че си отново у дома, Лекси.
— И на мен ми е много приятно, че съм си отново вкъщи — отвръщам искрено.
Почти искрено. Все още не мога да кажа със сигурност, че съм си у дома. По-скоро ми прилича на петзвезден хотел, което е още по-добре. Вадя диаманта и го поглеждам със страхопочитание. Междувременно Ерик си играе разсеяно с кичур от косата ми, а по лицето му се е изписала нежност.
— Ерик — прошепвам срамежливо. — Когато двамата с теб се запознахме, какво откри в мен? Защо се влюби в мен?
Замечтана усмивка плъзва по лицето му.
— Просто се влюбих в теб, Лекси — заявява той, — защото си енергична. Готова си да се хвърлиш напред. Също като мен си ненаситна за успехи. Хората ни наричат алчни и безчувствени, но ние не сме такива. Просто сме готови да премажем конкуренцията.
— Точно така — отвръщам след кратко мълчание.
Честно казано, никога не съм се възприемала като чак толкова напориста. Но пък през 2007 година може би съм точно такава.
— Влюбих се в красивите ти устни — Ерик докосва нежно горната ми устна. — И в дългите ти крака. И в начина, по който носиш куфарчето.
Той ме нарече красива.
Слушам го като омагьосана. Иска ми се да ми говори вечно. Никой досега не ми е говорил по този начин.
— Сега ще те оставя. — Той ме целува по челото и вдига подноса. — Ще се видим утре сутринта.
— Добре — прошепвам аз. — Лека нощ, Ерик. И… благодаря ти.
Той затваря вратата и аз оставам сама с колието, брачния наръчник и обзелата ме еуфория. Имам съпруг мечта. Не, той е много повече от съпруг мечта. Донесе ми пилешка супа, подари ми диамант и се е влюбил в начина, по който нося куфарчето с документи.
Сигурно в предишния си живот съм била Ганди.
Осма глава
Почистване на зъбите с конец — стр. 19
Храна — вж. Всекидневно меню, кухня, хранене в заведения стр. 20
Любовна игра — стр. 21
Не мога да повярвам. Включил е дори любовната игра.
Откакто се събудих, не съм спряла да прелиствам наръчника и не мога да се откъсна от него. Имам чувството, че надничам тайно в собствения си живот. А също и в живота на Ерик Знам всичко — откъде си купува копчетата за ръкавели, мнението му за правителството, как ходи на преглед за бучки на тестисите всеки месец. (Което е малко прекалено. Трябва ли да говори за интимните си части?)
Време е за закуска и двамата седим в кухнята. Ерик четe „Файненшъл Таймс“, а аз отгръщам на индекса, за да проверя с какво обикновено закусвам. Само че Любовна игра ми се струва много по-интересна от Храна. Тайничко отварям на 21-ва страница.
Господи, той наистина е посветил цял един параграф на любовната игра! При това го е включил под заглавие „Всекидневни дейности“.
„…бавни равномерни движения… обикновено по посока на часовниковата стрелка… нежно стимулиране на вътрешните бедра…“
Задавям се с кафето и Ерик вдига поглед.
— Добре ли си, мила? — Усмихва ми се. — Помага ли ти наръчникът? Откри ли нещо интересно?
— Да. — Бързо отгръщам на друга страница и се чувствам като дете, което проверява мръсни думи в речника. — Просто проверявах какво ям за закуска.