Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
Той отрано разбрал разликата между богатство и власт, която представлява сбор от богатство и влияние. Властта може да улесни натрупването на още по-голямо богатство. Нещо повече, богатство без власт е скучно и незадоволително. Йънг си поставил за цел да придобие влияние. Използването на принципа на лоста за постигане на влияние е самата същност на политиката, затова той започнал да подпомага кандидатите за общински и щатски постове, но скоро осъзнал, че е необходимо участие на национално ниво. Преместил се от Ню Йорк в Маклийн, щата Вирджиния, където построил копие на елзаски замък върху терен от петдесет декара, обкръжен с двуметрова желязна ограда. Мястото скоро станало известно сред вашингтонските кръгове под названието Двореца и се превърнало във важна забележителност от политическия пейзаж. А от прозорците му в далечината се мержелеел най-мощният лост на американската политика — Пенсилвания Авеню 1600.
Пазачът на главната порта огледа внимателно пропуска ми от Министерството на правосъдието, провери дали фигурирам в списъка на поканените и накрая ме пусна да продължа по дългата каменна алея до широк двор, където двама слуги ме насочиха към входа на гаража. Единият взе ключовете на колата, другият ме въведе в преддверието. Точно в десет без пет бях придружен до кабинета на Йънг. Кабинетът беше овален, но по-голям от онзи в Белия дом и с по-хубав изглед — през прозорците се виждаше река Потомак и градът южно от нея.
Останах сам и използвах случая, за да огледам сбирката американски картини от осемнайсети век, смятана за една от най-добрите в света. Те покриваха всички стени, с изключение на пространството зад бюрото, където висяха снимки на патриарха с всевъзможни големци. Огледах и тях. Представляваха истинска енциклопедия на американската политика през последните петдесет години, започвайки от вицепрезидента Никсън.
Точно в десет безшумно се отвори още една врата; тя се сливаше със стената и беше почти незабележима. Обърнах й внимание едва когато откъснах поглед от поредната картина и видях един старец, застанал на прага, да ме оглежда с кисела физиономия.
— Тъкмо разглеждах колекцията ви — казах аз.
Вместо отговор той се обърна да затвори вратата, което стори бавно и с известно усилие, после затътри нозе към креслото си. Отдръпнах се от картините и застанах пред бюрото.
— Филип Баркли от Министерство на правосъдието — представих се аз.
— Филип Баркли — повтори дрезгаво Йънг и ми направи знак да седна.
Той плъзна поглед към чаша вода върху сребърен поднос край десния му лакът. Хвана чашата с две ръце, отпи глътка и внимателно я върна върху подноса. Личеше си, че е на повече от осемдесет години. Беше мършав, с изтъняла пергаментова кожа, осеяна с вени и старчески петна, а около устата му имаше дълбоки вертикални бръчки, подчертаващи почти пълната липса на устни. С кичурите сивкавобяла коса от двете страни на главата и влажните очи, увеличени от дебелите лещи на очилата с черни рогови рамки, приличаше на престарял бухал.
Стана ясно, че чака да заговоря пръв.
— Министърът на правосъдието ме помоли да се срещна с вас.
— Хюлет — каза той.
— Точно така.
— Тук сте, за да ми разкажете за разследването — уведоми ме той.
— Да — отговорих аз. Той нетърпеливо ми направи знак да започвам. — Все още не сме открили Мартин Грийн.
Внезапната сила в гласа му ме изненада.
— Знам това — изрече свадливо той. — Ако го бяхте открили, щях да узная от вестниците.
— Имаме напредък в някои отношения.
Йънг небрежно махна с ръка и пак посегна към чашата. Изчаках го да отпие.
— Казвайте — заповяда той, докато оставяше чашата.
Разказах му за разговора с Даяна Морис, за кризите в отношенията й с Грийн и подслушаното име Наоми. Описах тайното пътуване до Ню Йорк и използването на телефонни кабини. Настроението на Йънг се колебаеше между досада и отвращение. Той седеше, пиеше по малко вода и тихичко си мърмореше.
— Това ли е? — попита той, когато млъкнах.
— Има още нещо. Грийн е седял на една маса със служителка от унгарското…
— Знам това — прекъсна ме Йънг и добави презрително: — Пак глупости. — Плъзна пръсти по полираната повърхност на бюрото. Плътта му беше толкова тънка, че очаквах всеки момент да се разпадне. — Вие ще напишете доклад — каза той.
— Така е.
— И ще кажете, че тия шпионски истории не са верни.
Неволно се изчервих. Защо ли бях дошъл да му повтарям неща, които вече знаеше?
— Това ще е междинен доклад — казах аз. — Не се знае какви ще бъдат окончателните изводи.