Плажът „Омаха“
- Автор: Хорн Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Плажът „Омаха“». Краткое содержание книги:
Изчезнал е Мартин Грийн от Комисията по разузнаване към Американския сенат. ФБР твърди, че случаят засяга националната сигурност. Още повече, че председател на тази комисия е сенаторът Уорън Йънг — надеждата на управляващата партия да се задържи в Белия дом. Един шпионин под носа му може да го провали.
Скоро Филип Баркли открива, че почти всеки, когото търси във връзка с Мартин, умира или изчезва. Неговото разследване го отвежда в Ню Йорк, в Аризона и Флорида. И назад във времето към едно съмнително самоубийство, станало преди половин век. Някакъв тайнствен кукловод прави всичко възможно, за да попречи на Баркли и неговата партньорка от ФБР да открият истината… дори това да означава поредно убийство.
Един оригинален трилър с толкова изненадващи обрати и остри завои, с колкото е осеян и пътят към Белия дом.
Стигнахме до ъгъла и Блеър зави надясно.
— Колата ми е натам — каза тя. — Бих те откарала, но не отивам към центъра.
— Няма нищо.
— Не съм казала на никого за разговора ти с „Поуст“.
— Благодаря.
— Но ако пропееш още веднъж, ще те накисна. Така да знаеш.
После ми обърна гръб и тръгна към колата си.
Въоръжен с разположението на телефонните кабини и времето на всяко обаждане, взето от клетъчния телефон на Даяна, екипът на Блеър се хвана на работа в Ню Йорк. След двайсет и четири часа бяха проучили основно всички места. В понеделник вечер и трите следващи вечери Мартин се бе обаждал от една и съща кабина, разположена на ъгъла на Девето Авеню и Двайсет и осма улица. Денем, в периода между вторник сутрин и четвъртък следобед, бе използвал три кабини в центъра и две в по-отдалечени квартали. Едната се намираше в Нюйоркската обществена библиотека — единствената кабина, разположена в здание.
Информацията бе едновременно интригуваща и подлудяващо недостатъчна. Имаше ли някаква схема? И ако да, какво означаваше? Нюйоркската забежка на Мартин трябваше да има нещо общо със случая; използването на телефонни кабини също. Но каква? Когато в понеделник потърсих Блеър за новини по следствието, тя беше в Ню Йорк и ми се стори уморена и недоволна.
— В радиус от две пресечки около всяка кабина има хиляди магазини, служби и апартаменти — оплака се тя. — Само дето не сме почнали да лепим обяви по стълбовете. Виждали ли сте този човек? Опитвал ли се е да ви продаде държавни тайни?
— Има ли изобщо някакъв напредък? — попитах аз.
— Открихме хотела му, на няколко пресечки от кабината на Девето Авеню. Мизерна дупка, наречена „Ланкастър“.
— Все още не разбирам защо преобладават уличните кабини. В повечето манхатънски сгради има телефонни автомати.
— Ако са искали да проверят дали някой не следи Мартин, това е най-логичният вариант. Кабините в центъра са около открити площади, където не е трудно да се осигури наблюдение, да речем, от някой висок прозорец. Могат да го насочат към кабината, да проверят дали не води опашка, а после да му съобщят място за среща. Библиотеката има няколко входа и може да послужи за същата цел.
— Звучи логично, ако някой е замесен в такава история, да вземе предпазни мерки — съгласих се аз, — но да си вземе едноседмичен отпуск и да излъже за целта ми се струва доста рисковано.
— Заслугата е изцяло на Мартин — отговори Блеър. — Вероятно са го инструктирали да измисли нещо убедително и той се е постарал според възможностите си.
— Не смяташ ли, че умно момче като него би трябвало да има по-богато въображение?
— Имам една новина за теб, Филип — каза раздразнено тя. — Истинските шпиони далеч не са толкова хитри както на кино, а понякога дори са адски плоски. Помниш ли Олдрич Еймс? Чужд агент в ЦРУ, а харчи пари като луд и си живее живота. Купил си огромна къща, за бога! И му се разминавало години наред. Сбърканото алиби на Мартин е дреболия. И не забравяй: всички са му повярвали.
— Вярно — признах аз. — А какво смяташ за всички тези обаждания до Даяна? Май не е имало чак такава криза във връзката.
— Нищо не смятам, защото, както вече ти казах, не вярвам положението на връзката им, каквото и да е то, да има нещо общо със случая. Но щом поставяш въпроса, може би й се е обаждал, за да не го търси тя. Логично изглежда. Може би се е старал да не я тревожи, докато подготви бягството си. Или пък го е мъчила съвестта… кой знае?
Настана пауза и я чух как дава нареждания на някого от агентите си. Гласът й звучеше властно, самоуверено, а в отговорите на агента долавях уважение. Да, никак не беше изключено Блеър Търнър някой ден да стане директор.
След малко тя се обади отново.
— Как върви твоят доклад?
— Ще се справя в срок.
— А как смяташ да обясниш телефонните кабини? Не ти ли се струва, че заради тях изводите ти стават малко по-уязвими?
— Възможно е. Но пък, от друга страна, това доказва, че е имал навика да използва улични автомати, а всички обаждания са до приятелката му.
— Бива си те. Додето се усетиш, и вече ще си в Портланд.
— Недей да вадиш нож на умряло куче, Блеър. Не е смешно.
— А ти не ме будалкай, Филип. Застанал си на страната на Грийн.
— Какво означава това?
— Отъждествяваш се с него.
— Не е вярно — възразих аз не твърде уверено.
— Мартин Грийн, оазис на добродетелта сред моралната пустиня на Капитолийския хълм. Въпреки очевидните доказателства ти се бориш срещу идеята, че ни е продал. Не го правиш заради портландската сделка и сто на сто не е заради Уорън Йънг. Какво си фантазираш? Че Мартин е напипал нещо истинско за Уорън, нещо далеч по-пагубно от шпионажа? Може би още един скандал около финансирането на предизборната кампания! Смяташ ли, че е дебнал кампанията на Уорън в Ню Йорк?