Табу
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Табу». Краткое содержание книги:
— Разговарях с един от войниците при конюшнята. Дюра бил изключително внимателен към нея.
— Внимателен?
Мъжът с прозвището Касапина произнесе думата с леко злорадство.
— След успеха си в Тирол Дюра очевидно е прекарал два дни зад заключена врата насаме с графинята.
— Нещо не си разбрал! — изкънтя гласът на Корсаков, а месестите му ръце се свиха в юмруци.
— Не е така, ваша светлост — възрази човекът, който говореше десет езика почти без акцент.
— Ако грешиш, куче — просъска Корсаков шепнешком, потрепервайки от злоба, — ще ти изтръгна черния дроб.
— Не се и съмнявам, ваша светлост — отвърна хер Минген безизразно.
Некомпетентни, брутални мъже като Корсаков го отвращаваха.
— Тя ще бъде върната обратно — дрезгаво оповести Корсаков. — Ти ще я доведеш — нареди той.
— Доста рисковано начинание, генерале. — Гласът на Минген беше тих, а светлите му коси за миг проблеснаха при нахлулата през прозореца слънчева светлина, докато той се взираше в голямата карта, закачена на стената. — И скъпо — добави той, като преценяваше територията, която ще му се наложи да прекоси.
— Уточни подробностите с адютанта ми — отвърна Корсаков. Да не би този човек да смята, че разговаря с някакъв писар, който се занимава с пари? — Мои чеченци ще те придружат.
— Графинята жива ли да бъде върната? — осведоми се агентът.
Специалните чеченски отряди действаха като наказателни. Не взимаха пленници.
— Да, искам графинята жива. Но Дюра ще ми заплати за постъпката си, дяволите да вземат плебейската му кожа. — Корсаков се отпусна на стола с тихо ръмжене. — Погрижи се за парите и продоволствията и да си тръгнал до зазоряване. Искам я обратно колкото е възможно по-скоро.
След като се справи с деловата страна на въпроса, хер Минген направи само едно малко отклонение, преди да се срещне с чеченците, които щяха да го придружават.
Щом зърна Минген, аптекарят мигом отвори, макар да беше поставил табелка на вратата, че е затворено още предишния ден, когато в Брегенц започна стрелбата.
— Нашите началници сигурно трябва да узнаят, че наказателният отряд на Корсаков тръгва по следите на Дюра — съобщи Антон Минген на мъжа, с когото бе делил обща студентска квартира. Техният работодател, крал Фредерик Уилям III на Прусия, бе заинтересуван да запази неутралитет в тази война, въпреки че ако Англия се включеше, натискът щеше да е огромен. Фредерик обаче нямаше доверие на министър председателя на Австрия — Тугут — понеже апетитите му към пруската територия бяха всеизвестни. Фредерик предпочиташе Австрия да е заета в битки срещу французите. — Кажи на краля — продължи Минген, че май е по-добре Дюра да остане жив. Няма друг френски генерал, способен да се справи с врага.
— Нали чу за Крей при Верона?
Минген кимна.
— Това е още една причина Дюра да оцелее. Франция е в окаяно положение.
— Ще успееш ли да убиеш чеченците?
— Надявам се. Възможно е… — каза агентът, претегляйки шансовете. — Но те са добре обучени похитители. Не вярвам да се справя с повече от един, преди да ме убият. А бих предпочел да преживея тази война. Как иначе да се насладя на натрупаните си с този занаят средства?
Веселите пламъчета, припламнали в очите, му придадоха вид на ангелче.
— Тогава е редно да изпратим и наши хора.
— Това би ми осигурило приятно чувство за сигурност. Ще ти оставя план на предполагаемото ми движение. Дюра най-вероятно ще се изтегли от Констанс. След като научи за поражението на Журдан, предполагам, че ще… Силите му са доста по-малобройни. За щастие чеченците не познават добре страната. Ще се наложи да разчитат на мен като техен водач.
— А и не говорят езика.
— Те почти не говорят. Доста е зловещо — обясни Минген с усмивка. — Ще се постарая да им осигуря всичко, което желаят — завърши той с присмехулно покорство.
— Фредерик има ли изгода Корсаков да е мъртъв?
— Задай този въпрос на началниците си в Потсдам. Светът като цяло би спечелил от неговата смърт, но това е лично мое мнение — уточни Минген весело.
— Нужни ли са ти пари?
— Да, естествено. Парите на Корсаков заминават в моята банкова сметка. Все някои трябва да плати за това пътуване през ничия земя. На моменти си мисля, че не биваше да се разделям с лекарската си професия — произнесе Минген с лека въздишка.
— Но кралят се нуждае от теб.
Младият агент се надигна тежко, замислен за предстоящата си мисия.
— Пожелай ми късмет, Макс. Този път ще ми е нужен.