Табу
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Табу». Краткое содержание книги:
— Тревожа се за теб заради хаоса, който цари в града. Не съм сигурен дали си в безопасност.
— А ти в безопасност ли си сега, когато я няма армията на Журдан?
— За момента — да, но продължавам отстъплението довечера. — Той й се усмихна. — Хайде да не превръщаме разговора в дискусия за моята безопасност, скъпа.
— Нито за моята, любов моя — отвърна тя мило. Последва кратка пауза, преди Дюра да изрече с едва доловима въздишка:
— Ако — не дойдеш с мен, трябва да останеш в черквата, за да знам къде си.
— Съгласна съм — увери го тя сговорчиво и като се пресегна, нежно прокара ръка по лицето му. — Нужно ти е да се обръснеш и изкъпеш.
— Може да намерим топла вода някъде довечера. Гласът му бе тих, погледът интимен и за миг бедствията от последните няколко дни сякаш изчезнаха.
— Божествено би било — пророни тя.
— Да — съгласи се той, изведнъж осъзнавайки колко е уморен. — Виже ще стои до теб всеки миг. Никакви изключения. Възможно е да има вражески шпиони наоколо. Искам да разбереш колко е голям рискът.
— Дочух, че Корсаков може да е в околността.
— Не е потвърдено, но е възможно. Не предприемай нищо опасно.
— Ще дойдеш ли да ме вземеш, когато стане време за тръгване?
— Ако не мога, ще изпратя някои от помощниците си. Тревожа се за теб. — Гласът му бе едва доловим шепот. — Оттеглянето ще се окаже опасно, ако ерцхерцог Шарл реши да тръгне след нас.
— Ще стоя при Виже и ще чакам повикването ти.
— Ще са ти нужни дрехи.
Погледна към изцапаната си пола. Не беше я забелязала до момента.
— Ще видя какво мога да направя — предложи той.
— Не се занимавай с това.
Той се усмихна. Наистина издирването на дрехи за Тео бе една от най-незначителните му задачи в момента.
— Стой при Виже.
— Слушам, генерале — намигна му тя игриво. И той й намигна в отговор.
Независимо от трагедията и несигурността, царуващи наоколо, и двамата изпитаха прилив на надежда.
Събраните в импровизирания кабинет на Дюра хора представляваха оцелелите офицери от генералния му щаб. Бастул и Руби бяха загинали в битката. Газан бе лошо ранен, а Луазон бе при хирурга, за да извади парчето шрапнел. Нямаше непострадал човек сред хората му.
Никой не оспори необходимостта да се отправят към Цюрих. Малката швейцарска армия, изолирана в котловина на север, можеше да бъде заобиколена лесно от ерцхерцога и от австрийската армия, разположена в Италия. Позициите им в Тирол трябваше да бъдат изоставени, а всички гарнизони на източния бряг по горното течение на Рейн — изтеглени. Няколко офицера предложиха изцяло да се изтеглят от Швейцария и да се разположат до савойските Алпи, но Дюра отказа.
Прекара остатъка от деня заедно с Боней, за да организират изтеглянето. На щаба в Сарган бе наредено да се вдигне и да се премести на запад. Налагаше се по-голямата част от армията, все още придвижваща се към Тирол, да бъде пренасочена. Дадоха подробни инструкции как да се набавят провизии от местното население. Оцелелите 4200 души от Брегенц отчаяно се нуждаеха от храна и медикаменти, а трябваше да заделят и допълнителен превоз за извозване на ранените.
Доста късно същия следобед, докато даваха последните нареждания около изтеглянето, пристигна съсипващо съобщение от Париж: австрийците под командването на Креп бяха победили армията на Шерер в Италия близо до Верона и бяха принудили французите да отстъпят. Понеже се очакваше Суворов да се появи в Италия с допълнителни руски войници, положението на Франция в южните райони ставаше изключително тежко. Положението на армията на Дюра също силно се влияеше от тези обстоятелства.
Ако армията в Италия бъде победена, армията в Швейцария щеше да се окаже сама и изложена на огромна опасност.
11.
— Съпругата ви е с Дюра — съобщи стройният мъж, седнал пред бюрото на Корсаков.
— С него… Него! Невъзможно! — Руският генерал скочи на крака в заплашителна поза. Гневът му бе очевиден, а тенът на лицето му стана мораво червен. — Сигурно сте се припознали в някоя от курвите му — просъска той и гнусливо се изплю.
— Изчакваше го в манастира близо до Брегенц — продължи хер Минген, запазвайки спокойствие пред разярения генерал. Дългите години, прекарани като двоен агент, го бяха научили да запазва самообладание при всякакви обстоятелства. Беше изпратен да дири съпругата на генерала и макар предаността му да бе към Прусия и нейния крал, не виждаше нищо лошо да разкрие тази информация на Корсаков. — Охраняват я извънредно добре.
— Значи е негова затворничка — отсече суховато граф Илич Корсаков, защото не бе в състояние да приеме мисълта, че някой ще посегне на нещо негово.