Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Никаква диря не съм оставил.
— Не и такава, каквато могат да видят повечето хора, вярно. Но както казах, нас не могат лесно да ни заблудят.
Техол продължи да крачи.
— Списъкът на Търговските уеми за брутния доход на Ледерас е между дванайсет и петнайсет пика, с може би още пет, покрити…
— Тези пет включват ли и твоя?
— Моят е отписан, не забравяй.
— Стига глупости. Десет хиляди проклятия, вързани за доковете на дъното на канала, и всички за теб.
Хеджун попита изненадано:
— Вярно ли, Шанд? Може би трябва да купим правата…
— Много късно — каза Техол. — Тях ги взе Бири.
— Бири е фасадата — каза Шанд. — Правата си ги взел ти, Техол. Бири може да не знае, но работи за теб.
— Виж, това е ситуация, която още не съм използвал.
— Защо?
Той сви рамене. После спря и зяпна Шанд.
— Няма как да го знаеш това.
— Прав си. Предположих го.
Очите му се разшириха.
— Шанд, с този твой инстинкт наистина можеш да направиш десет пика.
— Изиграл си всички, защото не правиш погрешни стъпки, Техол Бедикт. Те не мислят, че си покрил пика си — вече не, не и след като толкова дълго живя като плъх. Ти наистина си го загубил. Къде — никой не знае, но някъде. Затова са отписали загубата, нали?
— Парите са ловкост на ръката — отвърна Техол и кимна. — Освен ако не държиш в ръцете си диаманти. Тогава вече не са само идея. Ако искате да разберете измамата зад цялата тази игра, тя е точно в това, момичета. Дори докато парите са само идея, те имат сила. Само дето не е истинска сила. Само обещанието за сила. Но това обещание е достатъчно, докато всички продължават да се преструват, че са истински. Престанат ли да се преструват, всичко се разпада.
— Освен ако диамантите не са в ръцете ти — каза Шанд.
— Точно така. Тогава са истинска сила.
— Точно това си започнал да подозираш, нали? Затова си отишъл и си го проверил. И всичко е почнало да се разпада.
Техол се усмихна.
— Представи си отчаянието ми.
— Не си бил отчаян. Просто си разбрал колко опасна може да е една идея, ако е в лоши ръце.
— Всички са в лоши ръце, Шанд. Включително и моите.
— Затова си се отдръпнал.
— И няма да се върна. Направете най-лошото с мен. Нека Хул разбере. Издайте ме. Каквото е отписано, може да се запише пак. Данъчните ги бива в това. Всъщност ще предизвикате бум. Всички ще въздъхнат с облекчение, като разберат, че в края на краищата всичко е било в играта.
— Не това искаме — каза Шанд. — Още не схващаш. Когато купим останалите острови, Техол, ще го направим точно както го направи ти. Десет пика… изчезват.
— Цялата икономика ще рухне!
И трите кимнаха.
— Вие сте фанатички!
— Още по-лошо — отвърна Рисарх. — Отмъстителни сме.
— Всички сте полукръвни, нали? — Не му трябваха отговорите им. Беше очевидно. Не всеки полукръвен трябваше да прилича на полукръвен. — Фаред, за Хеджун. Вие двете? Тартенал?
— Тартенал. Ледерас ни унищожи. Сега ние ще унищожим Ледерас.
— И ти ще ни покажеш как — каза Рисарх и отново се усмихна.
— Защото мразиш своя народ — добави Шанд. — Цялата тази алчна студенокръвна пасмина. Искаме ги онези острови, Техол Бедикт. Знаем за останките от племената, които си прехвърлил на тези, които си купил. Знаем, че те се крият там, мъчат се да съградят отново всичко, което са загубили. Но не е достатъчно. Тръгни по улиците на този град и истината ще ти се набие в очите. Ти го направи за Хул. Представа нямах, че той не знае за това — тук ме изненада. Знаеш ли, мисля, че трябва да му кажеш.
— Защо?
— Защото той трябва да се изцери, затова.
— Не мога да направя това.
Шанд пристъпи към него и сложи ръка на рамото му. Коленете му омекнаха, толкова неочаквано бе съчувствието й.
— Прав си, не можеш. Защото и двамата знаем, не беше достатъчно.
— Кажи му го по нашему — намеси се Хеджун. — Техол Бедикт. Този път го направи както трябва.
Той се отдръпна и ги загледа. Три проклети жени.
— Проклятието на Блудния е, че върви по пътеки, по които е вървял преди. Но вашата решимост, вашата праволинейност ви заблуждава.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, Шанд, че Ледер бездруго ще падне — и то не благодарение на мен. Намерете Хул и го питайте — сигурен съм, че е някъде там горе, на север. И знаете ли, много е смешно как упорито се бореше той за своята кауза, за всички онези племена, които Ледер погълна тогава. Защото сега, след като вече знае каквото знае, той пак ще се бори. Само че този път не за племе — не за Тайст Едур. Този път за Ледер. Защото той знае, скъпи мои, че вече срещнахме сериозния си противник в лицето на онези проклети кучи синове. Този път Едур са тези, които ще поглъщат.