Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Защо и аз?
— Защото ти си Кралският защитник. Твоята задача е да браниш живота му.
Брис въздъхна.
— Той непрекъснато ме пъди.
— Ще му напомня отново — увери го Куру Кан. — Трябва да се откаже от пристрастието си към самота или да свикне да не вижда никого, щом погледне към теб. Сега ми кажи към какво подтикна кралицата сина си в старата тронна зала?
— Подтикнала? Тя твърдеше точно обратното.
— Това не е важно. Кажи ми какво видяха очите ти, какво чуха ушите ти? Кажи ми, Брис Бедикт, какво нашепва сърцето ти?
Брис се взря в празната плоча, после каза унило:
— Хул може да се окаже проблем.
— Това ли нашепва сърцето ти?
— Това.
— На Великата среща?
Брис кимна.
— Как?
— Боя се, Цеда, че може да се опита да убие принц Квилас Дисканар.
Сградата се оказа бивша дърводелска работилница на приземния етаж, с няколко скромни жилищни стаички с нисък таван на горния, до който се стигаше по стръмно стълбище. Фасадата бе откъм канал Квилас, срещу един кей, където дърводелецът вероятно бе получавал материалите си.
Техол Бедикт обиколи просторната работилница и огледа дупките по дюшемето, останали от механизмите, както и онези от куките по стените, на които бяха висели инструментите. Въздухът все още миришеше на талаш и боя. Дълъг тезгях минаваше по цялата стена вляво от входа. Цялата предна стена пък беше от подвижни плоскости.
— И това сте го купили веднага? — попита учудено той трите жени, които чакаха до стълбището.
— Търговията на собственика се разширяваше — отвърна Шанд. — Както и семейството му.
— Срещу канала… Това място трябва да струва доста…
— Две хиляди третини. Купихме и повечето мебели на горния етаж. Поръчахме писалище, донесоха го снощи. — Шанд махна с ръка да обхване приземния етаж. — Тази зона е твоя. Бих ти препоръчала една-две стени, като оставиш коридор от вратата до стълбището. Онази глинена тръба там е кухненската канализация. Избихме секцията, водеща до кухнята горе, тъй като очакваме, че слугата ти ще храни и четирима ни. Нужникът е в задния двор, изпразва се в канала. Има също и сайвант с килер, достатъчно голям, за да живее в него цяло семейство нереки.
— Богат дърводелец, с широки пръсти — каза Техол.
— Просто има талант. — Шанд сви рамене. — Хайде, ела. Кабинетът е на горния етаж. Трябва да обсъдим някои неща.
— Не ми изглежда така — отвърна той. — Изглежда все едно, че всичко вече е решено. Мога да си представя радостта на Бъг, като чуе новината. Дано да обичате фурми.
— Може да заемеш покрива — каза със сладка усмивка Рисарх.
Техол скръсти ръце и се заклати на пръсти и пети.
— Я да видим дали разбирам добре цялата тая история. Първо ме заплашвате, че ще разкриете ужасните ми тайни, а после ми предлагате някакъв вид партньорство за някаква врътка, без дори да сте си направили труда да ми я опишете. Виждам как тази връзка пуска дълбоки корени в толкова благодатна почва.
Шанд се навъси.
— Я първо да го пребием — подхвърли Хеджун.
— Просто е — каза Шанд, без да обръща внимание на предложението й. — Имаме трийсет хиляди третини и от тях искаме да направиш десет.
— Десет хиляди третини?
— Десет пика.
Техол я зяпна.
— Десет пика. Десет милиона третини. Разбирам. И какво точно искате с всичките тези пари?
— Искаме да изкупиш останалите острови.
Техол прокара ръка през косата си и почна да крачи напред-назад.
— Вие сте луди. Аз започнах със сто дока и едва не се убих, за да направя само един пик…
— Само защото беше немарлив, Техол Бедикт. Направи го за година, но работеше само по ден-два на месец.
— Е, да, но тези дни бяха убийствени.
— Лъжец. Нито една грешна стъпка не направи. Нито веднъж. Сгъваше и разгъваше, като оставяше всички да затъват след теб. И заради това те боготворяха.
— Докато не им заби ножа на всички — каза Рисарх с широка усмивка.
— Полата ти пада — отбеляза Хеджун.
Техол си я намести.
— Не беше точно забиване на нож. Какви ужасни образи измисляш. Направих си своя пик. Не бях първият, който е направил пик, просто най-бързият.
— Със сто дока. И със сто нива е трудно сигурно. Но докове? Аз съм правила по стотина дока на три месеца като дете, от бране на маслини и грозде. Никой не започва с докове. Никой освен теб.
— А сега ти даваме трийсет хиляди третини — каза Рисарх. — Поработи със стековете, Бедикт. Десет милиона пика? Защо не?
— Като мислите, че е толкова лесно, защо не го направите сами?
— Не сме толкова умни — каза Шанд. — Но и не могат да ни заблудят лесно. Натъкнахме се на дирята ти, проследихме я и ето ни тук.