Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Трепет ли, Финад? Съвсем оправдан. — Куру Кан махна с ръка и поведе Брис по пасажа.
Люлееше се застрашително.
— Проява на стремежа към равновесие — заговори Цеда с ръце на перилата. — Стъпките ти на всяка цена трябва да намерят правилния ритъм. Важно, но трудно, при положение че сме двама. Не, не поглеждай долу към плочките — още не сме готови. Първо на платформата. Ето, стигнахме. Застани до мен, Финад. Погледни с мен първата плочка на спиралата. Какво виждаш?
Брис се вгледа в сияещата плочка. Не беше съвсем квадратна. Две педи на дължина и малко по-малко на ширина.
„Крепостите. Цеданса. Залата за прорицания на Куру Кан.“ Из цял Ледерас се срещаха гадатели на плочи, хора, притежаващи дарбата да четат Крепостите. Разбира се, техните бяха малки, като плоски зарове. Само Кралският заклинател притежаваше плочи като тези. С вечно променящи се лица.
— Виждам могила в един двор.
— А, значи виждаш вярно. Добре. Един разстроен ум щеше да се разкрие в този момент. Взорът му щеше да е отровен от страх и злонамереност. Могила, третата от края сред плочите на Крепостта на Азата. Какво долавяш от нея?
Брис се намръщи.
— Неспокойствие.
— Мда. Смущаващо, съгласен ли си?
— Съгласен.
— Но Могилата е силна, нали? Няма да се поддаде на напора му. Но все пак помисли малко. Нещо е неспокойно там, под онази пръст. И всеки път, когато съм идвал тук в последния месец, тази плоча е започвала спиралата.
— Или я е завършвала.
Куру Кан кривна глава.
— Възможно. Умът на един майстор на меча се обръща към неизвестното. Съществено? Ще разберем, нали? Започва или свършва. Така. Щом няма опасност Могилата да поддаде, защо тогава е толкова упорита тази плоча? Може би ние виждаме само това, което е, докато неспокойствието е обещание за нещо, което ще бъде. Тревожно.
— Цеда, посещавал ли си района на Азата?
— Ходил съм. И кулата, както и теренът около нея, са без промяна. Крепостта си остава цяла и непоклатима. Сега премести погледа си напред, Финад. Следващата?
— Петата в Крепостта на Дракона. Портал. Как се свързва той с Могилата на Азата? Предшества ли я Порталът, или я следва? Откакто съм жив, за пръв път виждам плоча на Крепостта Дракон в подредбата. Свидетели сме — или ще бъдем свидетели — на изключително важно събитие.
Брис го погледна.
— Доближаваме се до края на Седмия цикъл. Това наистина е съществено. Първата империя ще бъде преродена. Крал Дисканар ще бъде преобразен — той ще се възвиси и ще приеме древната титла Първи император.
Куру Кан обгърна раменете си с ръце.
— Популярната интерпретация, да. Но истинското пророчество, Финад, е някак по-… мъгляво.
Брис се притесни от реакцията му. Никога не беше помислял, че е възможно „популярната“ интерпретация да не е точна.
— Мъгляво ли? В какъв смисъл?
— „Кралят, който властва в Седмия край, ще бъде преобразен и ще се превърне в преродения Първи император.“ Тъй. Възникват обаче въпроси. Преобразен — добре, но как? И прероден — в плът ли? Първият император е бил унищожен заедно с Първата империя, в далечна земя. Колониите тук са останали осиротели. Съществували сме много дълго в изолация, Финад. По-дълго, отколкото би могъл да повярваш.
— Почти седем хиляди години.
Цеда се усмихна.
— С времето езикът се променя. В смисъл, изкривява се. С всеки нов правопис се трупат грешки. Дори онези здрави стражи на съвършенството — числата — могат в един миг на небрежност да се променят дълбоко. Да ти кажа ли в какво съм убеден, Финад? Какво би казал за идеята ми, че някои нули може да са изпаднали? В началото на това Седмо Затваряне?
„Седемдесет хиляди години? Седемстотин хиляди години?“
— Опиши ми следващите четири плочи.
Малко объркан, Брис отново насочи вниманието си към пода.
— Тази я познавам. Измамницата от Празната крепост. И следващата плоча: Бяла врана, от Осите. Третата ми е непозната. Парчета лед, едно от тях стърчи от земята и става все по-ярко с отразената светлина.
Куру Кан въздъхна и кимна.
— Семе, последната плоча от Крепостта на Лед. Още една безпрецедентна поява. А четвъртата?
Брис поклати глава.
— Тя е празна.
— Точно така. Прорицанието спира. Блокирано е навярно от събития, които тепърва ще се случат, от избори, още невзети. Водещи до края, който е последната плоча — Могила. Уникална загадка. Объркан съм.
— Друг някой видял ли е това, Цеда? Обсъждал ли си го с някой друг?
— Първият евнух е уведомен, Брис Бедикт. За да не влезе във Великата среща сляп за поличбите, които може да се появят там. А сега и ти. Трима сме, Финад.