Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Тъй като Маркус не виждаше никакво забавление в екзекуциите, помисли, че Петриус се опитва да го предизвика, но бе изненадан от комплимента, който получи:
— Ако се състезаваш там, ще спечелиш. Така, както спечели днес.
— Не съм много сигурен, Петриус. Британците са най-добрите в света. Именно от тях усвоих това изкуство.
— Нерон внася всичко, което може да вземе. Защо са по-добри от римляните?
— Защото все още използват колесници по време на битките. Ние се отказахме от тях отдавна. Това е грешка по мое мнение. Пехотинците ни са много бавни, за да се бият с тях. Появяват се и изчезват като светкавици. Почакай да влезеш в битка с тях и няма да повярваш какво могат да правят.
Докато разговаряха, те се бяха настанили върху леглата, а безупречно обучени роби им сервираха разнообразие от вкусно приготвени ястия. Между всяко от тях се поднасяха купи с ароматизирана вода и кърпи. Петриус почти се задушаваше от завист. Чинията, в която се хранеше, бе от масивно злато.
— Независимо от това, загубите ни са колосални. Но не се притеснявай. Ще те науча на всички трикове. Нали затова са те изпратили в Аква Сулис.
— Приемливите загуби са част от цената, която плащаме, за да завладеем света.
— Така е — отговори мрачно Маркус.
— Как понасяш всичко тук толкова години далече от Рим? — запита любопитно Петриус.
Мислите на Маркус се понесоха назад във времето, когато бе дванадесетгодишен. Император Клавдий току-що бе нахлул в Британия и това бе запалило амбицията му да стане римски генерал и да завладее нови земи. Заради ръста и силата си беше постъпил в армията на четиринадесет години.
— Харесвам Британия, особено Аква Сулис. При Клавдий тук се стичаха хора от целия свят. Ставаха смесени бракове и британците се цивилизоваха. Говорят латински, както ти и аз. Обличат се като римляни. Търговци от далечни кътчета отварят тук магазини, така че може да се намери всяка стока, всеки лукс. Тук е съсредоточена най-високата култура, амфитеатрите, храмовете. Близко е до морето и не е толкова населено, както в Рим. Далеч сме от покварата на политиката, а най-хубавото от всичко са минералните извори, които бълбукат от земята с постоянна температура.
Храната бе прибрана, поднесоха им вино.
— Е, може би аз не се възхищавам на местата, които ти харесваш, но няма никаква грешка при стридите и виното! — отвърна високомерно Петриус.
— Хайде да излезем! Как би искал да прекараш вечерта?
— Какво ще кажеш да отидем на театър? Но не и отегчителната поезия на Софокъл, благодаря. Всяка цинична пиеса ще свърши работа. После посещение в някое луксозно място би било стимулиращо. Тук имате ли такива заведения?
— Тук са известни като публични ломове. Има проститутки от Азия и Арабия.
— Мислиш ли, че има нубийки? Бих ли могъл да си купя услугите на някой мъж или жена?
— Идеята да ти сервирам стриди тази вечер беше добра — отбеляза сухо Маркус. Искаше да прекара вечерта с брат си, но сега, когато бяха излезли навън, той сто пъти предпочиташе да бе останал вкъщи. Мислите му се връщаха към красивото същество, което беше поръчал в леглото си. Влечението му към грубата и пошла проституция намаляваше с всяка изминала минута.
Петриус избра театъра на мимиката. Гледаха страхотен фарс, в който любовникът е изненадан от завръщането на ревнивия съпруг и е принуден да се скрие под леглото. После показваха страданията му, когато съпругът изпълняваше многобройни сексуални актове с жена си върху същото легло, под което лежеше любовникът. Езикът беше изключително пошъл. Позите, които актьорите и актрисите заемаха, бяха неописуемо вулгарни. И всичко това бе придружено от висока музика и от танци. Театърът бе пълен с мъже, повечето от тях римски войници, но имаше и търговци и множество младежи от Аква Сулис.
Маркус беше отегчен до смърт, но беше благодарен, че Петриус се смееше от сърце. Беше единствено недоволен, че по време на антрактите не въодушевяваха публиката с борба на мечки или бикове.
Пиесата като че ли нямаше край, най-вулгарните части предизвикваха най-много аплодисменти. Най-после свърши и когато напускаха театъра, Маркус търсеше извинение, за да не отиде в публичния дом тази вечер.
— Трябва да видиш специалните заведения, които изникнаха около Цирк Максимус. Проститутките приканват клиентите си от сутрин до вечер.
— Това е така, защото садистичните удоволствия от игрите пораждат сексуална възбуда до най-висока степен — обясни Маркус, като се опитваше да скрие отвращението, което изпитваше.
— Всеки собственик на пекарна или ресторантче в Рим сега си има робини за сексуални цели, които да забавляват клиентите му. За две пени можеш да имаш всяка жена.