Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Даяна беше жена и изпита удоволствие от разкрасяване то си. Очарована, наблюдаваше как лицето й се обрамчваше от малки къдрички от светло-сребристата коса по слепоочията й… Останалата коса падаше по раменете й като облак от злато. Другата робиня нанасяше руж по страните й, слагаше червило на устните, дори по миглите й блестеше сребро.
Даяна се взираше в отражението си с удоволствие. Робините бяха извършили чудо, бяха я направили красива!
Глава 8
Кел влезе в стаята с робата, която беше подбрал. Очите им се срещнаха. Дрехата, която бе избрал, излъчваше вибрираща жизненост, беше в цвят, за който Даяна бе копняла. Той я подаде на едно от момичетата и застана със скръстени на гърдите ръце, изчаквайки да я облекат.
Даяна се бореше с неудоволствието да бъде наблюдавана от мъж, докато се облича. Знаеше, че никакви протести няма да я отърват от присъствието му. Трябваше да мисли за него просто като за роб, а не като за мъж. Мисълта я накара да се почувства виновна. Вече ставаше покварена.
Робата от сурова коприна бе пурпурночервена. Даяна никога не бе посмяла дори да се надява да има дреха в този великолепен нюанс. Той подсилваше красотата й, като превръщаше косата й в лунна светлина, кожата и беше перлена. По ирония на съдбата не носеше никакво долно облекло. Колко пъти бе пожелавала тялото и да бъде свободно от ограничаващите я долни дрехи?!
Една от робините се наведе към краката й и я обу в сандали с висок корков ток. Когато Даяна се изправи, за да види дали ще може да върви с тях, забеляза че полата на копринената дреха бе преметната на едната страна, за да открива бедрото й, когато се движи. На високите токчета кракът й изглеждаше необикновено дълъг.
Кел я наблюдаваше с притворени очи.
— Египетски мускус! — нареди той. Този специален парфюм бе толкова скъп, че момичето донесе флакона от алабастър и му го подаде, вместо тя самата да я парфюмира.
Когато той посегна да пръска от ароматната течност между гърдите й, очите й, очите им се вкопчиха. Докосването му беше безкрайно ефирно и безлично. Даяна разбра, че предприемат първите стъпки по пътя на разбирателството.
Беше запомнила думите генерала, който притежаваше тази великолепна къща. Сега те се промъкнаха в съзнанието й: „Изкъпете я и я доведете в покоите ми“. Е, първата заповед беше изпълнена. Бяха я изкъпали и разкрасили. Вече нямаше да може да я нарече мръсна купчина дрипи и благодареше на Бога за това. Жената имаше повече доверие в себе си и по-голяма власт, когато знаеше, че изглежда неотразимо.
Сега щяха да я заведат при римлянина, където и да беше той. Вече беше готова за него! Изведнъж значението на думата „стая“ се избистри. Означаваше леглото му! Господи, колко неука бе. Ето защо беше всичко това. Бяха я превърнали в предмет за удоволствие и наслаждение за него.
Зениците на очите й потъмняха, когато сърдито обърна поглед към Кел.
— Жестоко се лъжете, ако смятате, че доброволно ще отида в спалнята на генерала! Може да заповядва колкото си иска на робите в тази къща, но аз не съм негова робиня и няма да се подчиня на волята му! — Тя наблюдаваше как ръката на Кел се насочва към камшика и нарочно вирна брадичката си. — Няма да отида, без да се боря за себе си. Ще наруша спокойствието на този дом. Ще се бунтувам и ще вдигна такава врява, че ще събудя и мъртвите! — Стоеше решително с ръце на бедрата си, дразнейки Кел с горещия си нрав. — Ще съборя тази къща камък след камък, преди да му се подчиня…
Кел имаше избор на оръжията, с който да я накара да се подчини:
— Какво ще стане между Маркус Магнус и теб е твоя лична работа. Приемам възвишените ти принципи и съм сигурен, че няма да повлечеш и другите по нанадолнището заради тази случка. Ако робините не те заведат в стаята му, ще бъдат бичувани за неподчинение. Като човек, който отговаря за робите в това домакинство, аз ще заповядам тези млади момичета да бъдат бити. А скъпоценната ти кожа ще остане ненаранена. Имаш остър език. Предлагам да изчакаш Примус Пилус в спалнята му и там сама да му обясниш как ще сринеш къщата камък по камък.
Даяна едва преглътна. Това, което предлагаше Кел, изискваше голяма смелост. И все пак нямаше друга алтернатива. Разбираше отлично, че Кел бе използвал ума си за ля я убеди да изпълни нарежданията му и въпреки това не можеше да не изпита чувство на възхищение от умната му тактика.