Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
Първият ми въпрос, когато намеря рана върху кост или тъкан, е дали тя е пред или посмъртна. Ако човек не е наясно с нещата, които могат да се случат след смъртта, той може да направи доста сериозни грешки.
Хората, изгорели при пожар, пристигат тук със счупени кости и кръвоизливи и изглеждат като че ли някой ги е изтезавал, а после е подпалил къщата, за да прикрие убийството. А всъщност нараняванията са посмъртни и са причинени от ужасната топлина. Тела, изхвърлени на брега или извадени от реки и езера, те навеждат на мисълта, че побъркан убиец е обезобразявал нарочно лица, гениталии, ръце и крака, а всъщност виновни за това са риби, раци и костенурки. Човешките останки биват дъвкани, гризани и разкъсвани на парчета от плъхове, лешояди, кучета и миещи мечки.
Хищници с крила, хриле или четири крака нанасят ужасни щети, но слава богу, не преди да е настъпила смъртта на нещастника. А после природата просто започва преработката си. Пепел при пепел. Прах при прах.
По мое мнение резката на показалеца на Дебора Харви изглеждаше прекалено правилна и точна, за да е била причинена от зъб или нокът. Но имаше доста възможности за размишления и спекулации, включително и неизбежната мисъл, че аз самата може да съм срязала костта със скалпела си по време на прегледа.
В сряда вечер полицията съобщи самоличностите на Дебора и Фред на пресата и през следващите четиридесет и осем часа имаше толкова много обаждания, че чиновниците на рецепцията не можеха да си вършат работата спокойно, тъй като трябваше да вдигат телефона. Роуз уведомяваше всеки, дори Бентън Уесли и Пат Харви, че случаите не могат да се смятат за разрешени, докато аз съм все още в моргата.
В неделя вечер вече не можех нищо да направя. Останките на Дебора и Фред бяха почистени, снимани от всеки ъгъл, инвентаризацията на костите им — приключена. Прибирах ги в кашон, когато чух звънеца, а после и стъпките на нощния пазач и отварянето на вратата. Марино влезе при мен.
— Ти да не спиш тук, а? — запита той.
Погледнах и с изненада установих, че косата и палтото му са мокри.
— Вали сняг.
Той свали ръкавиците си и постави портативното си радио на края на масата за аутопсии, където работех.
— Само това ми трябваше — въздъхнах.
— Отвратително време, док. Минавах оттук и видях возилото ти на паркинга. Реших, че си в тази дупка още от сутринта и нямаш идея какво е навън.
— Мислех, че този уикенд не си вечерна смяна — сетих се аз, докато късах дълга лента от лепенката и запечатвах кашона.
— Да, а пък аз мислех, че си ме поканила на вечеря.
Млъкнах и любопитно се загледах в него. Изведнъж си спомних.
— О, не — измърморих, поглеждайки към часовника, който сочеше малко след осем. — Марино, толкова съжалявам.
— Няма нищо. Така или иначе имах разни работи за довършване.
Винаги познавах Марино, когато лъжеше. Не искаше да ме погледне в очите и лицето му се зачервяваше. Неслучайно беше видял колата ми на паркинга. Беше ме търсил, и то не само защото искаше вечеря. Имаше си нещо наум.
Облегнах се на масата и го загледах внимателно.
— Мислех, че ще искаш да узнаеш за посещението на Пат Харви във Вашингтон. Отишла при директора — каза той.
— Бентън ли ти съобщи това?
— Аха. Също така ми каза, че се опитвал да се свърже с теб, но ти не си отговаряла на обажданията му. А и Наркоцарицата се оплаква, че не отговаряш и на нейните обаждания.
— Не отговарям на ничии обаждания — отвърнах уморено. — Бях прекалено заета, меко казано, а и в този момент нямам нищо за съобщаване.
Марино погледна към кашона на масата и каза:
— Знаеш, че Дебора е била застреляна. Имало е убийство. Какво още чакаш?
— Не знам какво е убило Фред Чейни и дали има възможност за връзка с наркотици. Чакам докладите от токсикологията и нямам намерение да съобщавам нищо, докато не ги получа и докато не съм имала възможността да говоря с Веси.
— Оня тип в Смитсъновия институт?
— Ще се видя с него утре сутрин.
— Надявам се, че возилото ти е наред.
— Още не си ми обяснил защо Пат Харви е ходила при директора.
— Тя обвинява в укриване на информация службата ти, а също и ФБР. Побесняла е. Иска доклада от аутопсията на дъщеря си, полицейските рапорти, абе — пълната програма. Заплашва, че ще вземе заповед от съда и ще създаде истински ад, ако желанията й не бъдат изпълнени веднага.