Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
— Индийците от Литъл Бигхорн или от другия вид — дето си рисуват точки по челата?
— От индийците при река Ганг — казах, докато излизахме от асансьора на първия етаж. — Индусите пускат мъртвите по реката, защото вярват, че така те ще отидат направо в рая.
— Надявам се, че това място не отговаря на представите за рай.
Костите и колелцата отново издрънчаха, когато Марино вкара Хариш в залата за аутопсии.
Върху бял чаршаф, който покриваше първата стоманена маса, се намираха останките на Дебора Харви — мръсносиви кости, кичури изкаляна коса и сухожилия — кафяви и здрави като кожа за обувки. Миризмата беше неприятна, но вече не така зловеща, защото бях махнала дрехите й. Състоянието й изглеждаше още по-жалко при сравнението с Хариш, който нямаше и една драскотина по избелените си, чисти кости.
— Имам да ти съобщя няколко неща — казах на Марино. — Но първо искам да ми обещаеш, че нито дума няма да излезе от тази стая.
Лейтенантът запали цигара и ме погледна любопитно.
— Добре — каза той.
— Няма съмнение по отношение на самоличността им — започнах аз, докато подреждах ключиците от двете страни на черепа. — Тази сутрин Пат Харви ми донесе рентгенови снимки и зъболекарски картони…
— Лично? — запита той изненадан.
— За съжаление.
Не бях очаквала самата Пат Харви да донесе документите. Неправилна преценка от моя страна, а и такава, която трудно бих забравила.
— Това сигурно е създало голяма бъркотия — каза той.
Прав беше.
Пат Харви пристигнала с ягуара си, паркирала го на забранено място и изглеждала пълна с въпроси и на ръба на истерията. Стресната от присъствието на подобна известна личност, секретарката я пуснала вътре и мисис Харви се отправила надолу по коридора, за да ме търси. Сигурно щяла да слезе и до моргата, ако администраторката не я пресрещнала пред асансьора и не я упътила към офиса ми, където я намерих след няколко минути. Тя седеше неподвижно на стола, с бяло като тебешир лице. Върху бюрото ми имаше смъртни актове, досиета, снимки от аутопсии и изрязано парче плът с интересна прободна рана, което се намираше в малка бутилка формалин, оцветен в розово от кръвта. На закачалката на вратата висяха окървавени дрехи, които трябваше да занеса на криминолозите малко по-късно. Две лицеви реконструкции на неидентифицирани мъртви жени стояха върху шкафа. Те приличаха на отрязани глави.
Пат Харви получи повече, отколкото очакваше. Блъсна се челно в жестоката реалност на службата ми.
— Моръл ми донесе зъболекарския картон на Фред Чейни — казах на Марино.
— Значи това със сигурност са Дебора Харви и Фред Чейни?
— Да — отговорих, а после насочих вниманието си към рентгеновите снимки, закачени пред екрана на стената.
— Възможно ли е това, което си мисля? — запита Марино.
На лицето му се изписа изненада, докато разглеждаше замъглените контури на лумбалния прешлен.
— Дебора Харви е била застреляна — посочих въпросния прешлен. — Ударил я е в средата на гърба. Куршумът е пронизал гръбначния стълб и е заседнал в прешлена. Ей тук — показах му.
— Не го виждам — приближи се той.
— Не можеш да го видиш. А виждаш ли дупката?
— Ами… виждам много дупки.
— Това е дупката от куршума. Другите са кръвоносни канали, дупки за кръвоносните съдове, които осигуряват кръв за костите и мозъка.
— Къде са парченцата от гръбначния стълб?
— Не знам — казах търпеливо. — Не ги намерих. Сигурно са още в гората. Куршумът е влязъл, но не е излязъл. Била е застреляна в гърба, точно срещу стомаха.
— Видя ли дупка от куршум по дрехите й?
— Не.
На съседната маса имаше бяла пластмасова табла, на която бях поставила личните вещи на Дебора, включително дрехите, бижутата и червената найлонова чантичка. Вдигнах внимателно фланелата й — черна, дрипава и изгнила.
— Както виждаш, задната част е в особено лошо състояние. Повечето от плата е напълно изгнил и разкъсан от хищници. Същото се отнася и за колана на джинсите й, особено отзад. Това е лесно обяснимо — тези части от дрехите й са били кървави. С други думи — мястото, където би могла да се намери дупка от куршум, липсва.
— А какво ще кажеш за разстоянието? Имаш ли някаква идея?
— Както ти казах, куршумът не е излязъл. Това ме кара да мисля, че изстрелът не е бил отблизо. Но е трудно да се определи. Що се отнася до калибъра — отново правя предположения — смятам, че е трийсет и осми или дори повече, като се базирам на размера на дупката. Но няма да сме сигурни, докато не отворя прешлена и не занеса куршума в оръжейната лаборатория.