Двойни убийства
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Двойни убийства». Краткое содержание книги:
Бях готова да се хвана на бас, че гърлото на Фред е било прерязано. А сигурно след като е стрелял по Дебора, убиецът е прерязал и нейното гърло, или я е удушил. Не я е оставил да умре от изстрела. Тя не се е завлякла полупарализирана до Фред, за да постави ръката си под неговата. Телата им бяха нарочно разположени по този начин.
Напуснах „Конститюшън“ и най-после намерих авеню „Кънектикът“, което впоследствие ме изведе до северозападната част на града. Помислих си, че кварталът нямаше да е нищо повече от мърляво гето, ако не беше „Вашингтон Хилтън“. Хотелът се издигаше на тревист хълм и приличаше на великолепен бял параход, заобиколен с развълнувано море от прашни магазини, обществени перални, бар с „живи танцьорки“, порутени къщи със счупени прозорци и решетки пред тях, и циментови балкончета, разположени почти на улицата.
Оставих колата си в подземния паркинг на хотела, пресякох авеню „Флорида“ и изкачих стъпалата на овехтяла тухлена кооперация с избеляла синя тента над входа. Натиснах звънеца на двайсет и осми апартамент, където живееше Аби Търнбул.
— Кой е?
Едва познах безплътния глас, който изпращя по домофона. Представих се, но не можах да разбера дали Аби измърмори нещо или просто въздъхна. Вратата изщрака и се отвори.
Влязох в слабо осветеното фоайе с мръсен бежов килим на пода и потъмнели месингови пощенски кутии на стената. Спомних си подозренията на Аби, че някой отваря кореспонденцията й. Струваше ми се, че не е много лесно да влезеш във входа, без да имаш ключ. За пощенските кутии също трябваше такъв. Всичко, което ми бе казала в Ричмънд през есента, ми звучеше фалшиво. Докато се изкатеря до нейния етаж, бях останала без дъх и все повече се ядосвах.
Аби стоеше пред вратата си.
— Какво правиш тук? — прошепна тя с посивяло лице.
— Ти си единственият човек, когото познавам в тази сграда. Следователно какво мислиш, че правя тук?
— Не си дошла до Вашингтон само за да се видиш с мен — погледнаха ме уплашено очите й.
— Дойдох тук по работа.
През отворената й врата виждах арктически бяла мебелировка, пастелни възглавници и абстрактни еднотипни репродукции на Грег Карбо — обзавеждането на старата й къща в Ричмънд. За момент ме обхванаха неприятни спомени от онзи ужасен ден. Представих си разлагащото се тяло на сестра й на леглото на втория етаж, полицаи и санитари, които се движеха наоколо, Аби — седяща на канапето, с ръце, треперещи толкова силно, че не можеше да държи цигарата си. Тогава не я познавах лично. Само бях чувала за нея и хич не я харесвах. Когато сестра й бе убита, Аби получи поне съчувствието ми. А малко по-късно спечели и доверието ми.
— Знам, че няма да ми повярваш — каза Аби със същия приглушен тон. — Но възнамерявах да дойда при теб следващата седмица.
— Имам телефон.
— Не можех — извини се тя, но продължи да стои насред коридора.
— Няма ли да ме поканиш вътре, Аби?
Тя поклати глава.
По гърба ми пропълзяха тръпки. Погледнах зад нея и тихо попитах:
— Има ли някой вътре?
— Нека да се поразходим — прошепна тя.
— Аби, за бога…
Тя се втренчи в мен и вдигна пръст към устните си.
Бях убедена, че започва да откача. Не знаех какво друго да направя и останах да чакам в коридора, докато тя влезе вътре, за да вземе палтото си. После тръгнах след нея извън сградата. Вървяхме около половин час по авеню „Кънектикът“. Никоя от нас не говореше. Аби ме поведе към хотел „Мейфлауър“ и избра маса в най-тъмния ъгъл на бара. Поръчах си еспресо, облегнах се на коженото кресло и я изгледах напрегнато над полираната маса.
— Знам, че не разбираш какво става — започна тя, като се огледа наоколо.
В ранния следобеден час барът бе почти празен.
— Аби! Добре ли си?
Долната й устна затрепери.
— Не можех да ти се обадя. Не мога да говоря с теб дори в шибания си собствен апартамент! Същото, което ти разказах в Ричмънд, само че хиляда пъти по-лошо.
— Трябва да поговориш с някого — казах спокойно.
— Не съм луда.
— Малко ти трябва, за да се разпаднеш напълно.
Аби пое дълбоко дъх и ме изгледа свирепо.
— Кей, следят ме. Сигурна съм, че телефонът ми се подслушва. Почти съм убедена, че в апартамента ми има поставени устройства за подслушване — затова не те поканих вътре. Хайде, давай. Можеш да решиш, че съм параноидна, откачена. Мисли каквото искаш. Но аз живея в моя свят, а не ти. Аз си знам през какво преминавам. Знам някои неща за онези случаи и какво става, откак се замесих в тях.