Не пускай ножа
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не пускай ножа». Краткое содержание книги:
Стоя си там, дишам тежко, мълча, а тя седи и се люлее, докато не остава нищо друго, освен да седна до нея на камъка, все пак съм далечко, така, от уважение и за безопасност, струва ми се. Тя се люлее, а аз седя и се чудя как да постъпя.
Минават няколко минути, няколко безценни минути, през които ние би трябвало да бягаме, а денят изгрява над блатото.
Докато не ми хрумва друга мисъл.
— Може и да не съм прав — казвам веднага. — Може да греша, разбираш ли?
Обръщам се към нея и забъбрям бързо-бързо:
— Досега всички са ме лъгали за всичко в живота, ако не ми вярваш, можеш да преровиш Шума ми и ще се увериш — изправям се и продължавам още по-бързо — Изобщо не знаех, че съществува друго селище. Мислех, че Прентистаун е единственият град на цялата тъпа планета. Но на картата е нарисувано и друго селище! Така че може би…
Мисля и мисля, и мисля.
— Може би заразата е била само в Прентистаун. Ти не си била в града, така че сигурно не си се заразила. Сигурно си съвсем здрава. Защото не чувам никакъв Шум от теб, пък и не ми изглеждаш болна. Така че сигурно всичко с тебе е окей.
Тя ме гледа, люлее се и аз не знам какво си мисли. Сигурно не е чак толкова успокоителна дума, особено когато с нея почва изречението сигурно умираш.
Продължавам да мисля и позволявам на момичето да види Шума ми, държа го толкова открит и ясен, колкото мога.
— Сигурно ние всички тука сме хванали заразата, и после, после… ами да! — идва ми друга мисъл и то нелоша. — Сигурно сме се откъснали напълно от другото селище и там никой не се е заразил! Така трябва да е било! Тъй че, ако си стояла само в блатото, няма проблем!
Люлеенето май спира, момичето продължава да ме гледа, дали ми повярва?
Но после аз като последен глупак продължавам, не спирам последната мисъл, оставям я да се развие, сещате ли се? Щото ако тя е вярна и Прентистаун наистина е бил откъснат, то хората от другото селище надали ще ми се зарадват много, като ме видят да приближавам. Може би дори самите те са поставили карантината и са ни изолирали, защото Прентистаун действително е бил заразен.
А ако можеш да прихванеш Шума от заразен човек, то момичето може да го прихване от мене, нали така?
— О, божичко — казвам, навеждам се напред, подпирам длани на коленете си и имам чувството, че цялото ми тяло пропада, нищо че всъщност не помръдвам. — О, божичко.
Момичето на камъка отново обвива тялото си плътно с ръце и люлеенето продължава дори по-силно от преди.
Не е честно. Не е честно, казвам ви! Когато стигнеш блатото, ще разбереш как да постъпиш, Тод. Ще разбереш как да постъпиш. О, да, много ти благодаря за проклетия съвет, Бен, благодаря за всичката помощ и загриженост, щото ето ме насред блатото и нямам дори и най-малка представа как трябва да постъпя. Не е честно. Изритаха ме от дома, пребиха ме, хората, които твърдят, че ме обичат, са ме лъгали с години, сега трябва да вървя по картата към някакво друго селище, което дори не съм знаел, че съществува, трябва някак си да прочета тая тъпа книга…
Книгата.
Смъквам раницата и изваждам отвътре книгата. Бен каза, че в нея са отговорите на всички въпроси, и може наистина да е така. Само дето…
Въздъхвам и отварям първата страница. Изписана е, навсякъде думи и думи с почерка на майка ми, страници и страници, и страници, а аз…
Добре де, както и да е. Връщам се към картата и към онова, което Бен е написал на гърба й, сега за първи път имам възможност да видя написаното на дневна светлина, а не на светлината на фенерчето, която не става много за четене, да ви кажа право. Думите на Бен са подредени в горния край на листа. Първата дума е иди, да, определено това е първата дума, след това почват няколко по-дълги думи, нямам време да ги сричам сега, а после два големи абзаца, които ама наистина нямам време да ги сричам сега, но в долния ъгъл на страницата има няколко думички, които са отделени встрани, а Бен ги е написал и след това ги е подчертал.
Поглеждам момичето, тя продължава да си се люлее, така че й обръщам гръб. Слагам пръст под първата подчертана дума.
Дайте сега да видим. Ти? Да, ти, точно така, ти трябва да е. Ти. Добре, значи аз, какво трябва да направя аз? Т. Тее? Трее? Треева? Ти треева. Ти треева? Какво значи това, мътните го взели? Пее. Прее. Преепе. Преепедиш? Ге. Ге ли? Не, бе, това е ги. Ги. Разбира се, че е ги, идиот с идиот.
Ти треева ги преепедиш?