Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Господи! — Брук я пусна, залитна по плажа, строполи се на пясъка и сложи ръка на ухапаното място. Когато погледна дланта си, беше почервеняла от кръв.
Вече свободна, Сидни излезе с мъка от водата. Роклята беше залепнала по тялото й като подгизнала втора кожа.
Останала без сили, тя кашляше и бършеше бузите и очите си.
Точно тогава Брук изруга дрезгаво, скочи на крака, сграбчи я и я хвърли на земята. След това я възседна, напълни шепата си с пясък и й натри косата и лицето. Питър и Саша ги наблюдаваха любопитно от мястото си.
Сидни се гърчеше под него, кашляше, плачеше и се опитваше безуспешно да го отблъсне.
— Грубо го искаш, а? — изръмжа той и натисна гърлото й с една ръка. — Наистина го искаш грубо. Ами хайде тогава да го направим.
Замъчи се с ципа на панталоните си и започна да разкъсва дрехите й.
— Саймън! — извика Дебора. След това се обърна към Сейнт Джеймс и не каза нищо повече.
Сейнт Джеймс разбра защо. Беше неспособен да се помръдне, вбесен и неуплашен, но най-вече сакат.
— Скалата — рече той. — Хелън, за бога! Не мога да се спусна по скалата!
Седма глава
Лейди Хелън хвърли само един поглед към Сейнт Джеймс, преди да хване Дебора за ръката.
— Побързай!
Дебора не се помръдна. Стоеше, впила безпомощно очи в Сейнт Джеймс. Когато той понечи да извърне лице от тях, тя протегна ръка, сякаш искаше да го докосне.
— Дебора! — Лейди Хелън сграбчи апарата, й и го пусна на земята. — Няма време. Бързо!
— Но…
— Веднага!
Паниката в гласа й накара Дебора да се размърда. Двете се втурнаха надолу по пътеката, без да обръщат внимание на облаците мръсотия и прах, които вдигаха.
Долу на пясъка Сидни се съпротивляваше на Джъстин Брук с нови сили, породени от страха, но той започваше да я надвива и предишната му ярост се превръщаше в сексуална възбуда и садистично удоволствие. Очевидно в съзнанието му Сидни щеше да получи това, което искаше.
Лейди Хелън и Дебора стигнаха едновременно до него. Той не беше дребен, но не можеше да надвие и двете, особено когато лейди Хелън бе толкова разярена. Те се нахвърлиха върху него и схватката продължи по-малко от минута. Когато всичко свърши, Брук остана проснат на земята, задъхан и стенещ след няколкото яростни ритника в бъбреците. Разплакана, Сидни се отдръпна от него, като ругаеше и дърпаше разкъсаната си рокля.
— Ау-ау-ау! — промърмори Питър Линли и намести главата си върху корема на Саша. — Малко спасение. А, Саша? Тъкмо беше започнало да става интересно.
Лейди Хелън вдигна рязко глава, като се мъчеше да си поеме дъх. Беше цялата изпоцапана. Тялото й трепереше толкова силно, че не беше сигурна дали ще може да върви.
— Какво ти става, Питър? — прошепна дрезгаво тя. — Какво е станало с теб? Това е Сидни. Сидни!
Питър се засмя. Саша се усмихна. Двамата се наместиха по-удобно, за да се наслаждават на слънцето.
Лейди Хелън подслушваше до тежката врата на спалнята му, но не чуваше нищо. Не беше съвсем сигурна какво е очаквала. Всичко, освен мрачното усамотение, щеше да бъде нехарактерно за него, а Сейнт Джеймс не беше от хората, които действаха в разрез с навиците си. И сега не го правеше. Зад вратата цареше такава абсолютна тишина, че ако не го беше видяла в същата тази стая два часа преди това, щеше да е в състояние да се закълне, че в нея не живее никой. Но знаеше, че е там и се е обрекъл на усамотение.
„Е — помисли си тя. — Оставих му достатъчно време за самобичуване. Време е да го измъкна.“
Лейди Хелън вдигна ръка да почука, но Котър отвори вратата, видя я и излезе в коридора. Хвърли бърз поглед назад в стаята — лейди Хелън успя да зърне, че завесите са спуснати, — затвори и скръсти ръце на гърдите си.
Ако имаше склонност към метафори от митологията, точно в този момент лейди Хелън щеше да го нарече Цербер. Но понеже нямаше такава склонност, само изправи рамене и си обеща, че Сейнт Джеймс няма да успее да й се изплъзне, като постави Котър да пази на вратата.
— Вече е станал, нали? — попита нехайно тя със съвсем приятелски тон, като нарочно не обръщаше внимание на факта, че завесите са спуснати и Сейнт Джеймс очевидно нито е станал, нито има намерение скоро да го направи. — Томи е планирал едно приключение в Нанрънел. Саймън едва ли ще иска да го пропусне.