Кръвни братя

В залата за видеоигри отекваше глъчка, както обикновено между последния училищен звънец и часа за вечеря. Сай Хъдзън изпълняваше ролята си на звероукротител, а Холи Лапис бе дежурна на касата. Джейк и Сара работеха на бара и през следващия един час нямаше да имат миг почивка.

Всичко и всички бяха по местата си, така че Кал можеше да поседне с баща си на бара на чаша кафе, преди да си тръгне.

Можеха да поседят на тишина. Баща му обичаше тишината. Не че Джим Хокинс бе саможив. Общуването с хора бе толкова важно за него, колкото и времето насаме, помнеше имена и лица, умееше да води разговор на всяка тема, включително политика и религия. Фактът, че успява да го прави, без да ядоса никого, според Кал бе едно от най-ценните му качества.

Пепеляворусите му коси бяха напълно посребрели през последните няколко години и на всеки две седмици ги подстригваше в местната бръснарница. В работни дни рядко сменяше обичайното си облекло — спортен панталон, риза и обувки с грайфери.

Някои биха нарекли Джим Хокинс обикновен, дори скучен човек. Кал го наричаше „стабилен“.

— Засега месецът е добър — отбеляза Джим с бавния си провлачен говор. Пиеше кафето леко и подсладено и по изрично настояване на съпругата си приключваше с кофеина точно в шест вечерта. — При такова време никога не се знае дали хората ще се затворят в бърлогите си или няма да ги свърта у дома.

— Беше добра идея да обявим специална промоция през февруари.

— Хрумва ми по някоя такава от време на време — усмихна се Джим и множеството бръчки около очите му станаха по-дълбоки. — Както и на теб. Майка ти иска да наминеш за вечеря в някой от близките дни.

— Разбира се. Ще й се обадя.

— Вчера се чух с Джен. Как е тя?

— Достатъчно добре, за да злорадства, че в Сан Франциско е двадесет и четири градуса. Роузи се учела да пише букви, а на бебето му пониквало ново зъбче. Джен обеща да ни изпрати снимки.

Кал долови тъгата в гласа му.

— Вие с мама трябва да им погостувате отново.

— Може би, може би след месец-два. В неделя ще отскочим до Балтимор да видим Марли и челядта й. Днес се видях с прабаба ти. Каза ми, че добре си е побъбрила с писателката, която е в града.

— Баба е разговаряла с Куин?

— В библиотеката. Намира я за симпатично момиче. Харесва й и идеята за книга.

— А на теб?

Джим поклати глава и остана замислен, докато Сара наливаше кока-кола на няколко тийнейджъри, дошли да си починат от игрите.

— Не зная какво да мисля, Кал, това е самата истина. Питам се каква полза би имало някой, при това страничен човек, да опише всичко това, за да го прочетат хората. Казвам си, че всичко, което се е случвало преди, няма да се повтори отново…