Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
— Не съм… — започна той.
— Ти раздразни… — понечи да каже тя.
Една сянка надвисна над тях — небето се изпълни от тъмната маса на Страбон, който тъкмо в този момент внимателно се приземяваше в края на платформата; драконовото му тяло се сви, а крилата му се прибраха. От катранено черното му люспесто тяло се издигна пара, а мирисът от него изпълни въздуха. Нощната сянка се отдръпна от отвращение, когато той премести страшната си глава с рог отпред от единия към другия.
— Какво е това? — изръмжа драконът, а звукът от това ръмжене представляваше нисък, неприятен тътен, наподобяващ търкане на камък в земята. Огромното му застрашително туловище се очертаваше на фона на гората. Какво общо има той с твоето писмо?
— Моето писмо? — в гласа на Нощната сянка имаше нотка на недоверие. — Не съм ти изпращала писмо! Дойдох тук заради известието на краля!
— Глупава стара вещица — изсумтя драконът като огромна котка, вперила поглед в предстоящата си вечеря. — Губиш времето ми с идиотското си отричане. Писмото беше твое, без съмнение всичките думи бяха твоите собствени. Ако имаш някое съкровище, което искаш да продадеш, тогава предложи каквото имаш и да свършваме с това.
Нощната сянка пребледня от ярост.
— Съкровище ли?
Тогава Бен разбра какво щеше да се случи, осъзна истината за това, което някой бе сторил с тях и инстинктивно си помисли, че вече беше твърде късно да избягат. Бяха изпратени отделни писма и до тримата, привидно от единия за другия, но всъщност от някой четвърти, съвсем различен; те бяха написани, с цел да ги примамят на това място — примката на този капан. Защо? Тази дума кънтеше в съзнанието му, докато се взираше в пространството пред себе си. Изведнъж погледът му попадна върху нещо, което се появи за достатъчно дълъг миг от време, за да привлече вниманието му — слабо позната, висока, недодялана фигура, която се подаваше от една кутия, оставена отворена на ръба на платформата, а от вътрешността й вече се издигаше дим или мъгла или нещо от този род. Кутията не беше виждал преди, но фигурата беше на някого, когото познаваше…
Хорис Кю!
Какво, за Бога, ставаше тук?
— Почакайте! — успя да извика Бен, като посочи фигурата, приличаща на плашило. Люспестата глава на Страбон се завъртя като пумпал, а една огнена струя се изтръгна от търбуха му, когато предупредително изсъска. Ръцете на Нощната сянка се вдигнаха заплашително и с магическата си сила тя образува снопове от отровно зелена светлина около пръстите си. Изведнъж нещо във въздуха изпращя. Ръката на Бен инстинктивно се притисна към медальона и той призова Паладин на помощ.
Беше късно, за каквото и да е. В същия миг от всички страни мракът се разкъса от светли проблясъци, изхождащи от нещо, нагласено от по-рано, дебнещо като челюсти на капан, приготвен, за да ги впримчи здраво в себе си. Те бяха почти сплескани един до друг и до кутията; и тримата — кралят, вещицата и драконът, и нямаше дори миг време, за да реагират. Светлината ги залови и ги притегли през кадифените пейки и прагове, през разстоянието, което ги разделяше един от друг и сякаш ги завърза с магически възел, а всичко това стана с някаква ужасна цел. В следващия момент мъглата и мракът ги заклещиха от всички страни и се надигнаха, за да ги уловят, като че те бяха принесени в жертва. Неочаквано и тримата започнаха да пропадат в някаква дълбока и плътна пропаст. Пространството се отвори под тях, като се разтваряше все повече и повече, докато те пропадаха надолу (или пък може би те просто се смаляваха?) — сякаш бяха в необятна, празна черна дупка, която неумолимо ги поглъщаше към дълбините си.
Но имаше и още нещо. Всички преживяваха някакво странно чувство, че губят нещо; като че една значителна част от онова, което бяха, слой по слой се откъсваше от тях. А на повърхността им оставаше по един демон, безименен, безформен, ужасен звяр, който те бяха пазили затворен вътре в себе си, но сега изведнъж, необяснимо как, беше пуснат на свобода. И тримата започнаха да вият от ярост и безнадеждност.
„Откъде Хорис Кю се беше сдобил с подобна сила?“ — беше последната отчаяна мисъл на Бен.
След това образът му се обърка с тези на дракона и вещицата и те безмълвни и безпомощни, се изгубиха във вътрешността на вълшебната кутия.
Когато от тях вече нямаше и помен, Горс се надигна сред мрака от края на гората зад платформата и хладно изсъска към Хорис Кю: