Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Най-после Джем предложи:
— Искаш ли да си допием коняка оттатък?
— Може — опитваше се да изглежда равнодушна, но преди да завърши изречението си, вече бе станала на крака.
Знаеше, че това, което върши, е грях, но то само още повече засилваше възбудата и нетърпението й. В момента мамеше мъжа си — бе дошла, за да му изневери, съзнателно, планирано. Нямаше причина, която да я оневини или поне да намали вината й, но и не търсеше — беше наясно със себе си. Впускаше се в нещо забранено, тайно, грешно и то я изпълваше с невероятни емоции — вълнение, трепет и страх едновременно. Все едно беше хвърлила ръкавицата на света около себе си. Изправяше се едновременно, лице в лице, с бога и дявола и смелостта й да го направи, караше космите по тялото й да настръхват и да й се вие свят. Споменът за първия път, когато се любиха, беше причината за главозамайването — насладата, която преживя тогава, я довеждаше до екстаз.
Никога нямаше да забрави вълнението, което изпита в този коридор — издигна се високо в небето, чак до облаците и се зарея сред тях. И докато летеше, мисълта, че всеки момент може да се строполи на земята, я караше да изпитва невероятно, свръхестествено преживяване. Който веднъж е усетил тази несравнима тръпка, не може лесно да се откаже от нея, непременно му се иска да я преживее отново и отново.
Започнаха да се любят. Световъртежът й премина. Огромната птица, кацнала върху гърдите й, отлетя — дишаше леко. Подобно на малка лодка, остави се вълните да я носят накъдето си искат в безкрайния океан.
От дни очакваше това любене. Дали наистина бе изпитала такава невероятна наслада или мислейки си за случилото се, го преувеличаваше? Още първите докосвания на Джем я избавиха от съмнението й — всичко, което си спомняше, е било истина! Нещо повече — вълнението първия път й бе попречило да забележи и да се наслади на някои малки, но много възбуждащи докосвания. Чувстваше се като древна богиня. Предстоеше й да ги изживее още веднъж и да запомни завинаги усещането да се прекланяш и боготвориш собственото си тяло.
В един миг изпита съмнение — докато тя изпитваше такова удоволствие, дали успява да дари същото на човека до себе си? Обзе я паника, размърда се, направи някакво прибързано движение, но Джем леко плъзна върховете на пръстите си по лицето й. На фона на възбудата и страстните тръпки, които тресяха тялото й, гласът му прозвуча мил и грижовен:
— Отпусни се… Не бързай…
Като послушно дете се подчини на думите му. Остави тялото си да се наслаждава на удоволствието. Предстоеше й да научи, че пътят към истинската плътска наслада минава през естествеността и спокойствието и че бързането и усилието да бъде достигната по-бързо, затварят пътя към нея.
В кратката почивка, която си дадоха, Джем, уверен и влюбен в собственото си тяло като древногръцки Аполон, стана и без да се облича, отиде в кухнята. Върна се с две купи едри, сочни череши. Колкото обичаше да гали тялото на Айдан, толкова му харесваше да показва и своето.
— Един приятел от Оксфорд ми разказва, че след като защитил професурата си, на обяда, който дал за професорите, ги подложил на черешов тест!
— Какъв черешов тест?
— Поднесъл на всички за десерт по купа череши. Любопитно му било да види какво ще направят с костилките.
Айдан така си остана с черешата до устните:
— И какво трябвало да направят?
— Никой не знае какъв е правилният отговор… Но, ако някой издуе бузи, и — „пуфф“ — изстреля костилката между зъбите си, вероятно има по-голям шанс да налучка правилното решение!
Джем знаеше безброй странни истории, които разказваше в почивките между любенето. Дали ги беше чул, чел, или измислил, Айдан не можеше да прецени, но начинът, по който ги разказваше, а и самите истории бяха толкова забавни, че я караха да се смее от сърце. По-късно Айдан си мислеше, че смехът и усмивките, които тези случки предизвикваха у нея, помагаха на Джем да превърне любенето им в едно невинно забавление и да я държи далеч от угризенията, чувството за вина, срама, страха. Въпреки всичко, което й мина през главата, все още си спомняше тези истории с обич — в тях намираше обичта, която търсеше във връзката им.
Айдан лежеше в леглото, от една страна, все още се усмихваше, представяйки си как сериозни мъже в тоги плюят костилки, от друга, се чудеше тя самата какво да направи с тях, когато Джем неочаквано попита:
— Преди това изневерявала ли си на мъжа си?