Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
Олга отпи от виното си. На входа на ресторанта Сталин разговаряше с двама клиенти. Единият от тях беше мъжът, който ги следеше на гробището. Журналистката като че ли не го забеляза.
— Както всички деца от партийния елит, той автоматично е бил приет в елитен университет. В случая — в Московския държавен университет. След дипломирането си той директно влиза в редиците на КГБ. Независимо от свободното владеене на английски и немски език, не са го сметнали за подходящ за работа в чужбина и е бил назначен в Пето главно управление. Знаете ли нещо за това управление, господин Голани?
— Отговаряло е за вътрешната сигурност: граничен контрол, дисиденти, художници и писатели.
— Не забравяйте отказниците20, господин Голани. Пето управление е отговорно и за преследването на евреите. Говори се, че Иван е бил много усърден в това отношение.
Сталин настани двамата мъже на една маса почти в средата на ресторанта — доста далече, за да могат да ги чуят.
— Облагодетелстван от магическата ръка на известния си баща, Иван бързо се издигнал в йерархията на управлението. После дошъл Горбачов, гласността и перестройката и за една нощ всичко в страната се променило. Партията отпуснала юздите на централизираното планиране и позволила на млади предприемачи — в някои случаи тъкмо дисидентите, които Иван и Пето управление наблюдавали — да създадат обединения и частни банки. Въпреки всички обстоятелства, много от тези млади предприемачи наистина започнали да печелят пари. Това не било приемливо за тайните ни сюзерени в Лубянка. Те били свикнали да определят печелещите и губещите в обществото. Свободната пазарна икономика заплашвала да разстрои стария ред. И естествено, щом можело да се правят пари, те искали това, което по право им принадлежало. Решили, че нямат друг избор, освен сами да се захванат с бизнес. Нужен им бил енергичен млад човек от техните редици, човек, който познавал методите на западния капитализъм. Млад човек, на когото било разрешено да чете забранените книги.
— Иван Харков.
Олга вдигна чашата, поздравявайки го за правилния отговор.
— С благословията на своите повелители в Лубянка, на Иван било разрешено да напусне КГБ и да открие банка. Дали му само една усойна стая в стара московска административна сграда, телефон, американски компютър — нещо, което повечето от нас никога не бяха виждали. Още веднъж магическата ръка била сложена на рамото на Иван и след месеци неговата нова банка имала печалба от милиони долари, почти всичките благодарение на държавни поръчки. После Съветският съюз рухна и ние навлязохме в периода на гангстерския капитализъм от 90-те години, шоковата терапия и незабавната приватизация. Когато съветските държавни предприятия бяха разпродадени на търг на лица, предлагащи най-високата цена, Иван придобил някои от най-доходните имоти и заводи. Когато недвижимите имоти в Москва можеха да бъдат купени за жълти стотинки, той се сдобил с истински бижута. През периода на хиперинфлацията Иван и господарите му на площад „Лубянка“ натрупали състояния от спекулация с валута състояния, които неизбежно отивали в тайни банкови сметки в Цюрих и Женева. Той никога не си е правил илюзии за причината за изненадващия си успех. Бил подпомогнат от магическата ръка на КГБ и бил много добър в това да я държи винаги пълна с пари.
Пристигна сервитьорът и започна да слага на масата малки чинии с грузински мезета. Олга му обясни какво съдържа всяко от тях, после, когато сервитьорът си тръгна, поднови разказа си:
— Един от държавните активи, които Иван е грабнал в началото на 90-те години, била флотилия от транспортни самолети и кораби контейнеровози. Те не му стрували много, защото по онова време повечето самолети киснеха на земята по летищата в страната, а корабите ръждясваха на сух док. Харков купил съоръженията и необходимия персонал, за да пусне отново самолетите и корабите в експлоатация, и след няколко месеца притежавал може би най-ценната собственост в Русия — компания, способна да превозва стоки във и извън страната. Не след дълго неговите кораби и самолети били пълни с доходоносни товари, предназначени за размирни чужди държави.
20
Неофициален термин, с който са наричали лицата (предимно евреи), на които в периода 1970 — 1980 г. съветските власти са отказвали разрешение за напускане на страната. — Б.пр.