![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
Тя кимна.
— Предполагам, че знаете подробностите от новинарските емисии. Александър бе убит няколко часа след пристигането му. Очевидно това е било предупреждение за останалите журналисти от „Газета“ да се откажат. Опасявам се, че имаше обратен ефект. Приехме убийството на Александър като потвърждение, че историята е вярна.
— И продължихте да ровите?
— Внимателно. Но… да, продължихме да ровим. В общи линии успяхме да разкрием доста за операциите на търговеца на оръжие, но не и да определим ясно спецификите на сделката. Накрая нещата бяха напълно иззети от ръцете ни. Доста неочаквано собственикът на „Газета“ реши да продаде списанието. Боя се, че не е стигнал сам до това решение, бил е принуден да го продаде от Кремъл и ФСБ. Новият ни собственик е човек без опит в журналистиката и първото, което направи, бе да се обвърже с издател, по-неопитен и от самия него. Той обяви, че вече не се интересува от сериозни новини и разследваща журналистика. Сега „Газета“ щяла да се фокусира върху новини за знаменитости, изкуството и живота в нова Русия. После проведе среща с Борис Островски, за да прегледа предстоящите публикации. Познайте коя история е била забранена първа?
— Разследването на евентуалната сделка между руски трафикант на оръжие и Ал Кайда.
— Точно така.
— Предполагам, че моментът за продажбата на списанието също не е просто съвпадение.
— Не, не е. Новият ни собственик е съдружник на търговеца на оръжие. Както изглежда, трафикантът е дал парите. Забележително, не мислите ли, господин Голани? Може да се случи само в Русия.
Олга бръкна в дамската си чанта и извади кутия цигари и запалка.
— Имате ли нещо против?
Габриел поклати глава и огледа ресторанта. Единият от гангстерите бе прегърнал приятелката си през голия кръст, но нямаше никакви признаци за следящи агенти. Журналистката запали цигарата си и остави кутията и запалката на масата.
— Продажбата на списанието ни изправи пред ужасна дилема. Ние вярвахме, че историята за сделката с ракетата е напълно реална, но нямаше къде да я публикуваме. Нито можехме да продължим разследването в Русия. Изработихме друг план за действие: да съобщим за разкритията си на Запада чрез ползващо се с доверие лице от израелското разузнаване.
— Защо аз? Защо не отидохте в американското посолство и не казахте на шефа на местната централа на ЦРУ?
— Вече не е разумно представителите на опозицията или на пресата да се срещат с американски служители, най-вече с онези, които по някаква случайност работят и за ЦРУ. Освен това Борис винаги се е възхищавал от израелското разузнаване. Харесваше един агент, чиято снимка наскоро бе публикувана във вестниците, защото успя да спаси живота на дъщерята на американския посланик в Лондон.
— И е решил да напусне страната и да се свърже с нас в Рим?
— В съответствие с новата мисия на „Газета“, той осведоми нашия издател, че смята да напише статия за руснаците, играещи роля във Вечния град. След пристигането си в Рим се е свързал с вашето посолство и е поискал среща. Очевидно търговецът на оръжие и неговата охранителна служба са го следили. Подозирам, че ни следят и сега.
— Кой е той? Кой е този търговец?
Олга каза едно име, после взе листата с вината и я отвори.
— Хайде да си поръчаме нещо за пиене, господин Голани. Какво предпочитате: бяло или червено вино?
Сталин донесе виното. Беше грузинско, кървавочервено и тръпчиво. Сега мислите на Габриел бяха другаде. Мислеше за името, което Олга Сухова току-що бе споменала. Беше му познато, разбира се. Всеки в занаята бе чувал за Иван Харков.
— Какво знаете за него, господин Голани?
— Основните неща. Бивш офицер от КГБ, превърнал се в олигарх. Представя се за легитимен инвеститор и международен бизнесмен. Живее главно в Лондон и Франция.
— Това са всеизвестни неща. Мога ли да ви предложа една по-пълна версия на историята?
Алон кимна утвърдително. Олга се подпря на лакти, държейки с две ръце чашата с вино близо до лицето си. Между тях пламтеше свещ, поставена в червена чаша. Тя добави руменина на бледите й бузи.
— Нашият Иван е дете на съветската привилегирована прослойка. Баща му е бил високопоставен служител на КГБ. Много високопоставен. Всъщност, когато се е пенсионирал, той е бил началник на Първо главно управление — бившия разузнавателен отдел. Иван е прекарал детството си в чужбина. Позволено му е било да пътува, докато обикновените съветски граждани бяха държани като затворници в собствената им страна. Носил е дънки и е слушал плочи на „Ролинг Стоунс“, докато обикновените съветски тийнейджъри са слушали комунистическа пропаганда и са прекарвали уикендите си на село. В дните на недоимък, когато работниците са били принудени да ядат китово месо, той и семейството му са имали на трапезата си прясно телешко и хайвер.