Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Сякаш за да го потвърди, една от големите холщайнски крави измуча силно и изсипа купчинка пресни фъшкии на покрития със сено под. Емили стисна зъби. В случая беше по-подходящо да се каже за зелено сено.
11.
Необичайна разходка с мама
Щом Спенсър влезе във фоайето на спа салон „Фермата“, устните й се разтеглиха в усмивка. Залата миришеше на мед, а бълбукащите звуци, които издаваше фонтанчето в ъгъла, действаха успокояващо и облекчаващо.
— Записала съм ти дълбоко тъканен масаж с масло от моркови и кислородна маска за лицето — каза майка й и извади портмонето си. — След това съм направила резервации за обяд във „Фийст“.
— Оха! — възкликна Спенсър. Госпожа Хейстингс и Мелиса редовно обядваха заедно в бистрото „Фийст“, което се намираше на две крачки оттук.
Майка й я стисна леко за рамото и ароматът на нейния „Шанел №5“ леко погъделичка носа на Спенсър. Козметичката й показа гардеробчето, където можеше да остави дрехите си и да се преоблече в роба и меки чехлички. Преди да се усети, тя вече лежеше на една масажна маса и се разтапяше от удоволствие.
Спенсър не се беше чувствала толкова близка с родителите си от доста дълго време. Предишната вечер беше гледала „Кръстника“ заедно с баща си, който рецитираше наизуст всяка реплика, а по-късно двете с майка й започнаха да обсъждат подготовката за годишнината на Роузуудския ловен клуб, която щеше да се отпразнува след два месеца. Освен това тази сутрин провери оценките си в сайта на училището и видя, че на последния тест по икономика има отличен. Не можеше да не сподели добрите новини с Андрю — все пак той я беше подготвил за това — и той веднага й отговори с есемес, че никога не се е съмнявал в нея. Освен това я попита дали иска да го придружи на бала за Свети Валентин след няколко седмици. Спенсър веднага прие.
Въпреки всичко не можеше да спре да мисли за разговора си с Мелиса, както и за съобщението на А., че някой неин близък прикрива нещо. Не можеше да повярва, че майка й е накарала Мелиса да обвини Иън за убийството на Али. Сестра й сигурно не беше изтълкувала правилно загрижеността й. Колкото до А… е, Спенсър със сигурност не вярваше на каквото и да е, казано от него.
— Скъпа? — чу се гласът на масажистката, която се беше навела над нея. — Защо изведнъж така се вцепени? Отпусни се.
Спенсър се насили да отпусне мускулите си. От тонколоните се носеше шумът на плискащи се океански вълни и крясък на чайки. Тя затвори очи и си пое дълбоко дъх. Не трябва да реагира прибързано. Може би А. искаше точно това.
След масажа и маските Спенсър се почувства отпусната, мека и сияеща. Майка й я чакаше във „Фийст“, пиеше минерална вода с лимон и четеше последния брой на списание „Магистрала“.
— Прекрасно беше — каза Спенсър, като се настани на стола срещу нея. — Страшно много ти благодаря.
— За мен беше удоволствие — отвърна госпожа Хейстингс, разгъна салфетката си и я разстла внимателно върху скута си. — Бих направила всичко, за да ти помогна да се отпуснеш след преживяното.
Двете потънаха в мълчание. Спенсър гледаше ръчно изработената керамична чиния на масата пред нея. Майка й прокара пръст по ръба на чашата си. След като цели шестнайсет години Спенсър беше играла втора цигулка в семейството, сега тя нямаше представа какво да каже на майка си. Дори не можеше да си спомни последния път, когато двете бяха оставали насаме.
Госпожа Хейстингс въздъхна и погледна разсеяно към дъбовия бар в ъгъла. Двама клиенти седяха на бар столчетата пред чашите си с мартини и шардоне.
— Никак не исках нещата между нас да поемат в такава посока — каза тя, сякаш четеше мислите на Спенсър. — Наистина не знам как се получи така.
„Заради Мелиса се получи“ — помисли си Спенсър. Но само сви рамене и започна да потропва с пръсти в ритъма на „На Елизе“, една от последните мелодии, които беше научила на уроците по пиано.
— Притисках те твърде много да учиш, а това те отдалечи от мен — проплака майка й, снижавайки глас, докато четири жени, които носеха килимчета за йога и чанти на „Тори Бърч“, последваха сервитьорката към сепарето в дъното. — С Мелиса беше по-лесно. В нейния випуск нямаше много добри ученици. — Тя млъкна и отпи от водата си. — Но при теб… е, твоят клас е по-различен. Виждах, че си доволна от второто си място. Но исках да бъдеш лидер, а не последовател.