Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Настъпи продължително мълчание. Нещо изтрака по тръбите на централното отопление. На горния етаж се чуха меки стъпки. От предната стая полъхна сладък и пикантен аромат. Нещо много меко, подобно на перо, погали бузата на Ариа и тя подскочи. Когато отвори очи, не видя нищо.
— Добре-е-е — каза Икуинокс. — Така, вече можете да си отворите очите. Чувствам, че при нас има някой, който е бил много близък с един от вас. Дали някой не е загубил наскоро приятел?
Ариа се вцепени. Али не можеше да се появи просто ей така… нали?
За неин ужас медиумът се приближи точно до нея и се наведе към лицето й. Брадичката му щръкна напред, той миришеше леко на трева. Очите му бяха широко отворени и не мигваха.
— Ти си човекът — каза той с нисък глас в ухото й.
— А? — прошепна Ариа и настръхна.
— Ти си изгубила някой специален приятел, нали? — попита напрегнато той.
В стаята цареше пълно мълчание. Сърцето на Ариа се разтуптя.
— Тя… тук ли е? — Огледа стаята, сякаш очакваше да види момичето, което беше спасила от огъня, облечено със същия суичър и с лице, омазано със сажди.
— Наблизо е — увери я медиумът. Той протегна пръсти и стисна брадичката си, потънал в концентрация. Изминаха още няколко секунди. В стаята като че ли притъмня. Единствената светлина идваше от светещия в тъмното водоустойчив часовник на Ноъл. Пулсът на Ариа отекваше в ушите й. Пръстите й започнаха да треперят така, сякаш улавяха някакви вибрации. Вибрациите на Али.
— Тя ми казва, че знае всичко за теб — каза Икуинокс почти подигравателно.
Ариа настръхна от страх — и надежда. Това определено звучеше като Али.
— Бяхме най-добрите приятелки.
— Но на теб въобще не ти харесваше, че тя знае всичко за теб — поправи я Икуинокс. — И тя беше наясно с това.
Ариа ахна изненадано. Сега и краката й започнаха да треперят в унисон с пръстите. Ноъл замръзна на стола си.
— Така… ли?
— Тя знаеше много неща — прошепна Икуинокс. — Знаеше, че ти искаш да се махне. Това много я натъжаваше. Много неща я натъжаваха.
Ариа притисна ръка към устата си. Всичките хора в стаята я гледаха втренчено. Можеше да види бялото на ококорените им очи.
— Не исках да си иде — каза тя с писклив глас.
Икуинокс отметна глава назад, сякаш по този начин можеше да види по-добре Али.
— Но тя ти прощава. Знае, че също не се е държала добре с теб.
— Наистина ли? — заекна Ариа и сложи длани върху коленете си в опит да успокои треперенето им. Така си беше, наистина. Понякога Али не се държеше добре с нея. Много пъти, всъщност.
Икуинокс кимна.
— Тя знае, че не е постъпила добре, като е откраднала приятеля ти. Особено след като сте били заедно толкова дълго време.
Ариа вдигна рязко глава, чудейки се дали е чула правилно. Един стол изскърца и някой от публиката се изкашля.
— Моят… приятел? — повтори тя. Мъчително чувство сви стомаха й. В седми клас тя нямаше приятел.
Което означаваше, че този шарлатанин въобще не говори с Али.
Ариа скочи и едва не удари главата си в ниско окачения фенер. Отправи се към изхода, лутайки се в облака от ароматна мъгла.
— Хей! — извика Икуинокс.
— Ариа, почакай! — обади се Ноъл, но тя не му обърна внимание.
Един направен от картон магьосник сочеше пътя към тоалетната. Ариа хукна нататък, затръшна вратата зад гърба си и се отпусна върху умивалника, без да обръща внимание на сапуна, който събори на пода. Идиотка, помисли си тя. Разбира се, че Али я нямаше тук. Разбира се, че сеансите са пълна глупост. Медиумът сигурно беше заговорил за Али, защото беше разпознал Ариа от новините. Къде й беше умът?
Тя погледна към отражението си в кръглото, запотено огледало, което висеше над умивалника. Кожата й беше млечнобяла. Но дори да беше шарлатанин, Икуинокс беше казал нещо ужасно — което донякъде беше вярно. Ариа наистина искаше Али да изчезне.
Двете бяха заедно, когато в седми клас Ариа видя баща си да се натиска с Мередит на паркинга на Холис. В следващите седмици Али непрекъснато говореше за това. Отвеждаше Ариа в ъгъла през междучасията и я питаше дали има някакво развитие по случая. Самопоканваше се в къщата на Ариа за вечеря, хвърляше обвинителни погледи към Байрън и съчувствени към Ила. Когато петте най-добри приятелки бяха заедно, Али непрекъснато правеше намеци, че всеки момент ще разкрие тайната на Ариа, ако Ариа не прави каквото й се каже. Това й беше дошло до гуша и в един момент, в седмиците преди изчезването на Али, тя беше започнала упорито да я избягва.