Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
— В движение сме — информира тя екипа. — Чисто ли е?
— Чисто — отговори тихо Тим. — Имаме автомобил точно пред входната врата. Отстранихме мъртвите от пътя ви. Джими свали няколко завеси, за да покрие кръвта. Тя най-вероятно ще я подуши, ако има силното обоняние на Видовете, но няма да бъде ужасена от гледката.
— Тя е примат — отвърна Джеси, като остави колегите си сами да се досетят, че е малко вероятно новоосвободената да усети мириса на смъртта и на пролятата кръв. Приматите не притежаваха толкова остро обоняние. — Свържете се веднага с Хоумленд и ги питайте къде точно ще я приемат, но така че и другите примати да са там, когато пристигнем. Тя трябва да се запознае със семейството си. — Джеси придържаше изплашената жена. Бюти беше висока около метър петдесет и две, тънкото й като железопътна релса тяло разкриваше, че през повечето време е гладувала. Ако не можеше да ходи, Джеси би могла да я изнесе на ръце от сградата. Докато вървяха през къщата, продължи да се бори с непрекъснато напиращите сълзи. Според преценката й, пленничката бе бита наскоро и не се беше къпала отдавна. Косата й бе сплъстена и мазна, а ръцете и краката й бяха целите в мръсотия от прашната тайна стая.
Трей се движеше точно зад гърба й, като мълчалив страж. Тя знаеше, че беше там, в случай че жената Нов вид, припадне от немощното си състояние.
Джеси изведе Бюти през входа, в свежия нощен въздух, директно до отворената задна врата на джипа и й се усмихна.
— Сега ще влезем тук вътре в това нещо, след което ще направим нещо друго — наистина вълнуващо. После ще летим в небето, в още по-голямо нещо, за да получиш лекарска помощ и да се срещнеш със семейството си. Те много ще ти се зарадват.
— Нали няма да ме оставиш? — Бюти изглеждаше ужасена, когато се вкопчи в своята спасителка.
— Не, Бюти, няма да ходя никъде. Ще те държа за ръка през цялото време. — Джеси стисна нежно дланта й. — Няма да позволя да ти се случи нищо и ще остана с теб толкова дълго, колкото пожелаеш. — С побутване я прикани да се настани на средата на седалката и закопча предпазния колан. Отново й се усмихна успокояващо. — Ще седна до теб, а Трей ще ни закара. Той е добър човек. — Повторно провери колана, след което се наведе да прибере кичур коса зад ухото на жената и да я погледне откровено в очите. — Всичко ще бъде наред, Бюти. Аз… — Болка избухна в гърба на Джеси. Тялото й отхвръкна напред и се просна върху Бюти и седалката. Жената Нов вид изпищя.
— Снайпер! — изкрещя Трей.
Джеси опита да се вдигне, въпреки че не бе в състояние да си поеме въздух от болката в гърба. Ужасена Бюти изпищя отново. Стъклото на прозореца до предната пътническа седалка избухна. Джеси намери сили, да повдигне гърди, блъсна новоосвободената да легне настрани и я покри с тялото си.
— Държа те — задъхан, гласът й се извиси над женския писък и стрелбата.
Нова болка избухна в гърба на Джеси и изпрати изгарящ огън между плешките и задната част на главата й. Този път страданието й дойде твърде много. Опита да си поеме въздух, но не успя. Изведнъж всичко притъмня и болката заглъхна. Писъците на Бюти бяха последното нещо, което чу.
Джъстис изръмжа, претърколи се в леглото и погледна часовника. Беше 4:30 сутринта. Потърси в тъмното мобилния си телефон, отвори рязко капачето и го притисна до ухото.
— Дано да е за добро — изсумтя той.
— Джъстис? Съжалявам за късния час. Наистина. Но имаме спешен случай. Необходимо ми е твоето разрешение за няколко неща.
— Какво се е случило, Брас? Разрешение за какво? — Седна и посегна към лампата до леглото, вече съвсем буден.
— Трябва незабавно да изпратим хеликоптера ни от Хоумленд, за да прибере една от нашите жени-подаръци, която е била освободена преди по-малко от час. Освен това се нуждаем от разрешението ти да я отведем в Резервата. Там медицинското оборудване е по-добро, а в случая е необходимо точно такова. Тя е доста травматизирана. Наложило се е да я упоят веднага след спасяването й, заради емоционална травма. Мисля, че в Резервата ще се справят по-добре със състоянието й. Доктор Триша е все още там.
Джъстис си пое дълбоко дъх.
— Отлично. Изпрати хеликоптера да вземе нашата жена. Действайте и я докарайте тук. Обадете се на доктор Харис, вместо на Триша. Той е дежурен, докато тя е в отпуск. Не трябва да я притесняваме. — Той не спомена, че тя току-що е родила, тъй като телефонните линии невинаги бяха сигурни. — Знаеш това.