Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:

Едър, мускулест, екзотично красив и опасен, това е Джъстис Норт — лицето на Новите видове.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 136
Перейти на страницу:

— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.

— Джеси, не мърдай! — изрева Тим. — Изчакай подкрепление! — О, той е бесен, загазила съм яко. Макар че наистина не бе имала избор. Трей и Майк бяха много заети, те трябваше да държат идиотите отвън. Затова бе необходимо вратата на хола откъм предверието да бъде обезопасена. Това означаваше, че някой трябва да пази гърбовете им. Джеси беше единствената на разположение, която можеше да подсигури хола и тя го бе направила.

— Четирима свалени — прозвуча гласът на Джим. — Повтарям, четирима свалени. Вторият етаж е обезопасен. Жената я няма тук.

Трей и Майк продължаваха със стрелбата пред входната врата, докато не пристигна останалата част от екипа и им помогна да се справят с нападателите, които бяха останали без прикритие. Двама от охранителите на имота бяха мъртви, а други трима се предаваха в този момент. Джеси излезе от мокрото помещение в коридора, след като бе прозвучало „всичко е чисто“.

Трей пръв стигна до нея. Изгледа я навъсено, преди да се наведе, за да я целуне по бузата.

— Добра работа.

— Двама се намират в хола, но не съм ги проверила, за да разбера дали все още дишат. — Избягваше да гледа към трупа, проснат пред вратата на пералното помещение. — Този определено е мъртъв. Застрелях го от упор.

Трей погледна надолу.

— Да, определено му трябва етикет на пръста. Ще проверя жизнените показатели на другите. — И той се отдалечи, за да го направи.

— Някой ще си изпати — извика наперено Майк от долния край на коридора, стиснал оръжието в прегръдките си. — Бяхме приклещени, а ти се справи добре, хлапе. Благодаря.

Джеси кимна.

Трей се върна от хола.

— Направила си така, че трима са за етикет на пръста. Единият е прострелян в гърлото, другия — в лицето и гърдите. Мисля, че учебната стрелба по мишена с пистолет си е заслужавала, Джеси. Лошата новина е, че тук няма никаква жена. Имението е изцяло прочистено от нашите екипи. Гаражът и квартирите на персонала също са проверени. Сигурно са я преместили, преди да пристигнем.

Джеси се намръщи.

— За да охраняват тази сграда има причина.

Тя се завъртя и беше готова да се спусне да претърсва долния етаж. Погледна към стълбите и се отправи натам, но Трей я хвана за ръката.

— Сградата е обезопасена, Джеси. Съжалявам. Може да е била тук, но вече не е. Знам, че е трудно да се приеме, но я изпуснахме.

— Открита ли е стаята, в която са я държали?

— Не. Никой не е съобщил за такава. Щяха да кажат.

— Те защитаваха нещо. Това е къща за гости, но е празна. Цялата тази организация за сигурност. Мъртвите момчета имат отличителни знаци. Защо четирима мъже бяха позиционирани на това място без основателна причина, а след това изпратиха тук още осем? — Джеси не се отказваше от надеждата си.

— Може би четиримата са живели тук — сви рамене Трей.

Младата жена дръпна ръката си от хватката му.

— Отивам да хвърля още един поглед. Не ми пука, ако трябва ще разрушим цялата сграда. Но те са били тук, за да защитават нещо, което ние още не сме намерили.

Трей се поколеба.

— Побързай! Тим е на път за насам, а той наистина ти е много ядосан.

Тя изтича нагоре по стълбите. Мъжете пазеха нещо. Инстинктите й крещяха, че нещо не е както трябва. Човекът, който притежаваше тази къща за гости бе свързан с Мерикъл Индъстрис. Очевидно бе богат мръсник и вероятно не много приятен тип, щом наемници му пазеха имуществото.

Джеси стигна до първата стая, в нея нямаше изобщо никакви мебели, затова претърси отворения дрешник. Използва фенерчето си, за да огледа всеки сантиметър от помещението, почука по всички стени и разбра, че са солидни. Подскача малко по пода на дрешника и стаята, но нищо не сочеше за разхлабени дъски.

В следващото помещение имаше маса с тесте карти и двама мъртъвци, проснати на пода. Масата и четири стола бяха единствената мебелировка в стаята. Джеси отиде най-напред до дрешника, не се радваше, че й се налага да мести труповете, за да пробва пода. Претърси го с фенерчето, но не видя нищо. Ритна едната стена и чу плътен звук. Изрита задната, но не й прозвуча както трябва. Намръщи се и ритна отново. Куха.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)