Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джеси приклекна и с помощта на фенерчето проучи пода внимателно. Забеляза леки драскотини на няколко стъпки от цокъла. Прокара пръсти по него.
— По дяволите, Джеси! Мамка му, нали те предупредих — изкрещя Тим зад нея. — Сега ще те метна на коляното си.
— Млъкни! Открих нещо. — Не си направи труда да погледне към шефа си, твърде съсредоточена в стената пред себе си.
Зад гърба й настъпи тишина. Джеси прехапа устни и бутна стената, но тя не помръдна. Изправи се, опря се на повърхността й и я проучи от нов ъгъл. Погледна назад и видя своя екип. Тим чакаше на вратата, фиксирайки я свирепо. Трей и някои от другите момчета го бяха последвали.
Тя се обърна и ритна здраво стената. Кракът й проби леко мазилката. Гипсовата замазка бе дебела около два сантиметра. В отворилата се малка дупка имаше само тъмнина, вместо дървени греди или изолация, както би трябвало да бъде. Джеси се наведе и насочи фенерчето си в пролуката.
— Какво има там? — Трей се озова до нея.
— Махнете я — нареди тихо тя. — Това е фалшива стена. — Отдръпна се от пътя му.
Трей дръпна фенерчето от ръката й, наведе се и насочи светлината в малката дупка.
— Тя е права — каза той и се изправи. Набута фенерчето в дланите й, докато отстъпваше крачка назад. После ритна гипсовата преграда. — Направи ми повече място. — Джеси му осигури пространство, за да си свърши работата. Трей беше едър мъж, силен и носеше военни кубинки. След няколко минути бе разрушил достатъчно мазилката, за да се отвори дупка колкото да пропълзи голям човек през нея. Взе собственото си фенерче, което висеше закрепено на колана му, с другата ръка измъкна пистолета и коленичи. — Това е още една стая — заяви той и се запромъква навътре.
Сърцето на Джеси заби лудо, когато пълзейки Трей изчезна в дупката.
Секундите минаваха бавно, сякаш бяха минути. Внезапно той извика:
— Джеси, ела тук! Тя е жива.
Глава 6
Джъстис се прозя и погледна към часовника.
— Минава три.
— Готов съм вече да си лягам. — Тайгър се опъна на дивана. — Беше добър екшън.
— Благодаря ти, че остана с мен.
— Няма проблем. Винаги, когато пожелаеш. — Тайгър срещна погледа на своя приятел. — Жените носят само неприятности. Никога не го забравяй. По-добре сме си без тях.
— Не мога да се съглася с теб.
— Искаш ли да остана в стаята за гости?
— Сигурен ли си, че можеш да шофираш до дома си?
— Не съвсем. — Тайгър се прозя. — Не съм свикнал с тези късни будувания.
Джъстис изключи телевизора и DVD плейъра, изправи се на крака и остави дистанционното на масичката за кафе.
— Остани. Ще закусим заедно и ще обсъдим новите камери, които искате да инсталирате на портите. — Извади мобилния си телефон и го отвори.
— На кого ще се обаждаш по това време?
— В Хоумленд. Човешката група със специално предназначение излезе на мисия и искам да разбера дали са открили една от нашите жени.
— Щяха да се обадят. — Тъга изпълни очите на Тайгър. — Знаеш как стават тези неща. Щяхме да чуем, ако са я намерили. Имам сведение, че трябва да ударят целта в два часа. Може би информацията им е била грешна.
Това означаваше, че бяха призовали Джеси напразно. Поне се беше утешавал с мисълта, че е останал без нея, заради освобождаването на една от жените им.
— Точно така.
— Надявам се следващия път да открият някоя.
— Да се надяваме. Лека нощ.
Той се завъртя на пети и бързо се отправи надолу по коридора. Затвори вратата след себе си. Погледът му се спря върху завивките на новото легло, което бяха донесли в спалнята. Не бяха останали никакви следи от аромата на Джеси и за този факт можеше да обвинява само себе си. Беше напръскал помещението дяволски добре с освежителя за въздух.
Добрата новина бе, че Джеси е в безопасност. Започна да се съблича, прозя се. Надяваше се, където и да се намираше сега, тя да мисли за него. Ако беше в леглото му, щеше да намери утеха за провалената мисия. Той щеше да се погрижи за това.
При мисълта как ще отвлече вниманието й, членът му трепна и Джъстис изсъска едно проклятие.
Трябваше да забрави за сексапилната жена-човек. Така или иначе, Джеси Дюпре не беше някоя, с която можеше да си позволи да прекарва твърде много време. Знаеше, че нямат бъдеще заедно.