На един черпак разстояние
- Автор: Морей Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Вакон
- ISBN: 9789549535723
- Переводчик: Цветелина Лакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «На един черпак разстояние». Краткое содержание книги:
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
Двамата с татко се бяхме спрели при един щанд в края на пазара и се пазаряхме за две дузини червени и зелени пластмасови купички. Продавачът, грубоват поляк, не отстъпваше. Когато срещнеше подобна съпротива, баща ми започваше да вика още по-силно. Коронният му номер пък беше да се разхожда напред-назад пред щанда със заплашителен вид, като по този начин пречеше на останалите купувачи да се приближат – тактика, която имаше поразителен ефект на бомбайските пазари.
В Люмиер обаче имаше една малка пречка и тя се наричаше езикова бариера. Баща ми не говореше друг чужд език освен английски и се налагаше аз да превеждам излиянията му на моя скромен френски. Не че имах нещо против – така се запознах с няколко момичета на моята възраст. Една от тях беше Шантал, берачка на гъби, под чиито нокти винаги имаше тъмни следи от пръст. Продавачът поляк обаче не говореше английски, а само малко френски, което го правеше неуязвим срещу масираната фронтална атака на баща ми. Изпаднахме в патова ситуация. Полякът просто скръсти ръце на гърдите си и поклати глава.
– Какво това? – татко посочи един зелен пластмасов капак. – Пластмаса. Това всеки може направи.
Изведнъж мадам Мальори застана на пътя на татко и той беше принуден да спре да се разхожда напред-назад. Огромното му туловище се извисяваше над дребната фигурка на готвачката. Виждах, че това беше последното нещо, което баща ми очакваше – да бъде спрян от жена. Той погледна мадам Мальори объркано.
– К’во?
– Аз съм мадам Мальори, вашата съседка – каза тя на безупречен английски.
Татко в миг забрави за поляка, за пластмасовите съдове и за разпалените пазарлъци и се усмихна широко на събеседничката си.
– Здравейте – прогърмя гласът му. – „Плачещата върба“, а? Знае го. Някой ден трябва дойде у нас на чай и запознае със семейство.
– Не ми харесва това, което правите.
– Кое?
– Имам предвид това, което правите на нашата улица. Не харесвам музиката, нито плаката ви. Той е грозен. И пошъл.
Баща ми рядко губеше ума и дума, но тази забележка му подейства като юмрук в стомаха.
– Плакатът е проява на много лош вкус – продължи мадам Мальори, като изтупа въображаема прашинка от ръкава си. – Трябва да го свалите. Такива неща може да се харесват в Индия, но не и тук.
Мальори погледна баща ми в очите и го потупа с пръст по гърдите.
– И още нещо. Тук, в Люмиер, има традиция сутрин мадам Мальори да пазарува първа. Така е от десетилетия. Разбирам, че като чужденец няма как да сте наясно с това, но отсега нататък ще знаете.
При тези думи Мальори се усмихна хладно.
– За новодошлите е много важно как ще бъдат приети, нали?
Баща ми се начумери. Лицето му беше станало почти мораво, но понеже го познавах прекрасно, знаех, че помръкналият му поглед е признак не на гняв, а на силно огорчение.
– За коя се мисли вие?
– Казах ви вече, аз съм мадам Мальори.
– А аз – татко надигна глава и се удари по гърдите – аз Абас Хаджи, най-добрият ресторантьор на Бомбай.
– Пфу! Тук е Франция. Никой не се интересува от вашите кърита.
Междувременно около мадам Мальори и татко се беше събрала малка тълпа. Мосю Льоблан си проби път до центъра на кръга.
– Жертрюд – каза той строго. – Да си вървим.
При тези думи той я дръпна за лакътя.
– Хайде, ела. Стига толкова.
– За коя се мисли вие? – повтори татко и направи крачка напред. – Защо говори в трето лице като махарани82? Коя вие? Бог дал вас право на най-хубаво месо и риба в Юра, така ли? А може би притежава този град и това дава вас право купува прясна стока всяка сутрин? Или може би вие важна мемсахиб83 и търговци ваши слуги?
82 В Индия – владетелка или съпруга на владетел – б. пр.
83 Господарка – б. пр.
Татко изпъчи огромното си шкембе. Мадам Мальори отстъпи крачка назад. На лицето й беше изписано пълно недоумение.
– Как си позволявате да ми говорите с такъв тон?
– Кажете мене – обърна се баща ми към зяпачите – нима тази жена притежава ваш’те стопанства, ваш’те животни и зеленчуци? Нима вие не иска продава на този, кой плаща най-добре?
Баща ми плесна с ръце.
– Аз плаща в брой, веднага.
Тълпата затаи дъх. Всички разбраха последните думи.
Мадам Мальори рязко обърна гръб на баща ми и нахлузи на ръцете си черни кожени ръкавици.
– Un chien méchant – каза тя сухо.
Насъбралите се хора се разсмяха.
– Какво казва тя? – попита ме татко. – Какво?