На един черпак разстояние
- Автор: Морей Ричард
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Вакон
- ISBN: 9789549535723
- Переводчик: Цветелина Лакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «На един черпак разстояние». Краткое содержание книги:
„На един черпак разстояние“ е разказ за тридесетте метра, които отделят новата индийска кухня от традиционната френска – разстояние, което като море разделя различни култури и народи от техните вкусове и желания. Ричард Морей е създал жив и пленителен разказ за семейството, националността, предразсъдъците и неизбежността на съдбата.
– Имаме нов вид хляб от грис, спанак и моркови – обърнала се мадам Мальори към графа и посочила едно двуцветно хлебче със сребърните щипци, които държала в ръка. – Леко сладни. Много е подходящ към днешното ни предложение – студен терин84 от гъши дроб с желе от бели трюфели и порто.
84 Традиционно френско ястие, приготвено най-често от смляно месо – б. пр.
– Ах, мадам – казал графът с игрива усмивка – какви трудни решения ме карате да вземам.
Мадам Мальори му пожелала bon appétit85, след което прекосила салона, кимнала на неколцина познати гости, поправила аранжировката от орхидеи на една от масите и спряла за миг, за да прошепне нещо на един от сервитьорите. Ръкавът на младия мъж бил изцапан с вино и Мальори го накарала да смени куртката си.
85 Добър апетит (фр.) – б. пр.
– Immédiatement86 – изсъскала тя. – Трябваше сам да се сетите за това.
86 Веднага (фр.) – б. пр.
На входа на ресторанта мосю Льоблан и неговата помощничка Софи тъкмо вземали палтата на двама новопристигнали клиенти, дошли от Париж за уикенда. Мальори дискретно изчакала Льоблан да се освободи.
– Да приключим най-сетне с това – казала тя. – Софи, музиката е малко по-силна от необходимото. Трябва да е съвсем тиха, като фон.
Нощта беше черна като boudin noir87. Помня дори, че звездите ми напомняха мазни петна. Бухалите се обаждаха измежду клоните на липите и кестените, а стволовете на брезите приличаха на сребърни стълбове на лунната светлина.
87 Кървавица (фр.) – б. пр.
На нашата улица обаче цареше оживление, подплатено от ярко осветените прозорци на имението Дюфур, веселото бъбрене на пристигащите гости и приятния мирис на брезови въглища.
Ресторантът вече беше наполовина пълен. Коли от цялата област задръстваха улицата.
Мадам Мальори и мосю Льоблан излезли от „Плачещата върба“, дошли до „Вила Мумбай“ и зачакали реда си. На опашката пред тях бил мосю Итен с шестчленното си семейство.
Едрата фигура на баща ми се появила в рамката на вратата. Огромното му туловище било пристегнато в курта от сурова коприна. Лъскавият плат с телесен цвят очертавал по доста непривлекателен начин гърдите и косматите зърна на баща ми.
– Добър вечер – избоботил татко. – Добре дошли, мосю Итен, вие и ваше хубаво семейство. Какви хубави синове има, мадам Итен. Елате, имаме чудна маса за вас близо до градина. Моя сестра покаже ви.
Семейство Итен влязло, а татко пристъпил крачка напред и погледнал към каменните стълби, където стояли два слабо осветени силуета.
– А – възкликнал татко, разпознавайки мадам Мальори и мосю Льоблан. – Наши съседи. Добър вечер, добър вечер. Влизайте.
Татко се обърнал и бавно се затътрил в белите си чехли през ресторанта.
– Всички маси са заети – изревал той, опитвайки се да надвика глъчката на претъпкания ресторант.
Тримата минали покрай изкуствените рози, покрай плакатите на индийската държавна авиокомпания „Еър Индия“ и покрай дървения слон. Мадам Мальори се загърнала в шала си, сякаш за да се предпази от нещо.
Татко хвърлил две пластмасови менюта на маса за двама. От тонколоните се носели песни на урду в изпълнение на Суреш Уадкар и Харихаран и на моменти стените се тресели под звуците на саранги и табла88.
88 Традиционни индийски музикални инструменти – б. пр.
– Много добра маса – изревал татко, който този път се опитвал да надвика музиката.
Мосю Льоблан побързал да дръпне стола на мадам Мальори, преди шефката му да е направила някоя язвителна забележка.
– Да, мосю Хаджи – казал мосю Льоблан. – Поздравления по случай откриването на ресторанта. Желаем ви много успехи.
– Благодаря, благодаря. Радваме се, че вие дошли.
После татко повикал сестра ми Зайнаб, която била в другия край на салона. Оглушителният му крясък накарал неколцина от гостите да се обърнат, а мадам Мальори потресена затворила очи. Седемгодишната ми сестра послушно пристъпила до масата на мадам Мальори с букетче теменужки в ръце. Зайнаб била облечена в проста бяла рокличка и дори мадам Мальори трябвало да признае, че кожата й с цвят на канела изглеждала прекрасно на светлината на лампите и на фона на снежнобелия памук. Зайнаб подала на мадам Мальори цветята и срамежливо свела поглед.
– Добре дошли във „Вила Мумбай“ – казала тя тихо.
Татко грейнал, а Мальори се навела и погалила Зайнаб по косата, която Мехтаб била намазала с една от своите тинктури.
– Charmant89 – казала тя сухо и скришом си избърсала ръката с ленената кърпа, която лежала на коленете й.