Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
Брейдън се изсмя на диалекта, използван от Син.
- Братко, слушай какво ти казвам и ако срещнем някого, когото не познаваме, дръж си устата затворена. По-вероятно е диалектът да те издаде, отколкото краката.
Брат му го изгледа свирепо.
- Не ща да чуя нито дума повече за краката ми. Сигурен съм, че до утре вечер ще са приемливи дори за теб.
- Да се надяваме. Защото както стоят нещата сега, не знам кой от двама ви пръв ще ни докара до бесилото.
Син хвърли любопитен поглед към краката на Маги.
- М-да, но между нас двамата несъмнено предпочитам нейните крака.
Брейдън се усмихна похотливо, като също ги огледа и се зачуди колко ще трябва да чака, преди да им се наслади напълно.
Маги се изправи на крака и се изчерви.
- Ще спрете ли най-сетне? Има ли дори минута, в която мъжете не мислят за жени?
- Да - отвърна Брейдън с усмивка. - Обикновено е в минутата и половина, в която се храним. Тя поклати глава.
- А Локлан се чудеше защо избрах този начин да стигна до войните му.
Преди Брейдън да успее да отговори, в общата спатия от другата страна на двора се отвори врата.
Маги ахна и се скри в сенките. Мъжете бързо я последваха.
Пеги не им обърна никакво внимание. Тя пресече двора до параклиса и изчезна вътре.
- На косъм - прошепна Маги. - Най-добре да потегляме, преди някой да ни види.
Брейдън кимна сериозно и ги поведе през малката странична порта, която Фъргъс беше използвал по-рано през деня.
Преминаха бързо покритото с пирен бърдо зад черквата и навлязоха в гъстата гора, която отделяше земите на МакАлистър и МакДъглас. Никой не проговори, докато се отдалечаваха все повече от всеки, който би поискал да ги спре.
Почти два часа по-късно и дълго след като бяха навлезли зад щита на гъстите, тъмни дървета, Маги се осмели да проговори.
- Мислите ли, че има вероятност да успеем да убедим Роби МакДъглас да промени мнението си относно враждата? - попита тя двамата мъже.
- Никаква - отвърнаха те почти едновременно. Веждите й се свиха в дълбока гримаса.
- Тогава защо се съгласихте да дойдете? Брейдън я погледна мрачно. Страхуваше се
от този въпрос и въпреки че знаеше, че навярно е по-добре да излъже, сърцето му не позволи да бъде нечестен с нея. Маги вероятно беше един-
ствената жена, която никога не беше лъгал и поради някаква причина искаше да си остане така.
- Защото - каза той, - ако не успееш, знам как да спра враждата веднъж завинаги.
- И как по-точно?
- Планирам да убия Роби МакДъглас.
Тя се препъна при тези думи, след това спря рязко на място с отворена уста.
- Не, не може да говориш сериозно.
- Разбира се, че говоря сериозно - отвърна Брейдън. - Искаш да се сложи край на враждата и това е единственият сигурен начин, който знам.
Маги усети как в очите й напират сълзи. Как е могъл?
А през цялото това време мислеше, че отива с нея, само за да я пази.
"Глупачка такава, помисли си ядно. Трябваше да се сетиш, че не го прави заради теб. Наистина ли си мислиш, че го е грижа дали си жива или мъртва?"
Но не можеше да го изрече гласно. Вместо това прошепна:
- Мислех, че постъпваш рицарски. Каза, че не можеш да ме оставиш да ида сама.
- Маги, чуй ме. Единствената причина, поради която изобщо ти позволявам да дойдеш с мен, е, че те познавам достатъчно добре и знам, че и без това щеше да тръгнеш след нас. Така поне мога да те наглеждам. Повярвай ми, понаучих някои неща за теб, докато растеше.
- И аз научих доста неща за теб, Брейдън МакАлистър, повечето от които ме оставиха обляна в сълзи. Но при всички мъчителни уроци
никога не съм мислила, че един ден ще те видя как тръгваш да убиваш някого.
Думите й жегнаха съвестта му. Брейдън нямаше намерение да убива МакДъглас като престъпник. Щеше да е честен двубой. Но когато напуснеше земите му, враждата щеше да е приключила.
По един или друг начин.
- Ако се отвращаваш да свършиш, каквото трябва, жено, предлагам ти да се скриеш у дома на сигурно.
Тя се обърна към Син в безсилието си.
- Би ли го вразумил, моля?
- Защо? - попита Син.- Един път и аз да съм напълно съгласен с него. Мислех, че за теб животът на МакДъглас е нищожен в сравнение с този на семейството ти.
Маги се ужаси.
- Значи просто ще идеш при него и ще му прережеш гърлото, наистина ли?
Тъмният поглед на Син беше безизразен.
- И по-лоши неща съм правил в живота си. Брейдън трепна от тона му, защото знаеше
много добре какви неща бе вършил брат му. Той го потупа по гърба.
- Маги - тихо й каза Брейдън, - ще направя нещо, макар да знам, че е глупаво. Ще ти дам време да говориш с Роби МакДъглас. Ако успееш, да се пролива повече кръв би било излишно. Но ако не...