Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
Брейдън успя да освободи и двамата с няколко дръпвания на плата.
Първата гледка пред очите на Маги беше вбесеното лице на Иън, който се хвърли към нея.
Тя писна и хукна да бяга, но Брейдън я издърпа до себе си с една ръка, докато с другата възпираше Иън.
- Хайде, полека - обърна се той към двамата. - За какво е тая гоненица?
Иън показа кончето си, което имаше само три крака.
- Тя ми счупи коня и аз ще й счупя главата за наказание.
- Беше, без да искам - побърза да се защити Маги. - Казах ти, че не беше нарочно. Паднах, докато го държах, защото искаше да ме удариш.
- Нямаше да искам да те ударя, ако не си играеше с него, смрадливо, мишесто женчо!
Брейдън отметна глава и се разсмя с мощен глас.
- Женчо ли? - попита той Иън. - Момче, знаеш ли изобщо какво значи тази дума?
Иън нацупи долна устна.
- Да, тате постоянно я казва.
- И какво значи?
- Страхлив. Брейдън поклати глава.
- Иън, ти на колко години стана?
- На седем, като нея.
Той така изплю последната дума, все едно Маги беше най-долното създание на света.
- Добре, значи, в бъдеще като искаш да обидиш някого, да знаеш, че „женчо" е мъж, който върши женската работа и не става за обида на малката ти сестричка. - Така ли - намуси се Иън. - Добре, обаче е мишеста.
- Не съм мишеста - възрази Маги. - Ти си жабешка пишка.
Брейдън се задави при тази обида.
- Къде, за Бога, сте се скитали вие двамата, за да научите такива думи?
- Най-вече сред по-големите ни братя — обясни Маги.
- Някой трябва да поговори с Джейми и Ангъс - заяви Брейдън, като върна коня на Иън. — Слушай сега, Иън МакБлар, в моята стая имам изрисуван кон. Ако ти го дам, обещаваш ли да не закачаш сестра си?
- Само ако тя обещае да не го пипа - отвърна той и очите му хвърляха искри, когато се обърна към нея. - Никога.
Маги стисна устни и усети как очите й парят от напиращите сълзи при тези думи. Тя не беше лошо момиченце и не искаше да повреди играчката му.
- Не съм виновна. Исках само да го подържа.
Тя погледна към Брейдън.
- Никога не ми позволяват да си играя с играчките им. А откакто мама умря миналата зима, нямам нищо ново за игра.
- Защото си момиче - извика презрително Иън. - Момичетата не си играят с коне. Не заслужават.
Маги се протегна да го удари, но Брейдън отново я спря.
- Иън, виж какво - обърна се към момчето той. - Трябва да си по-внимателен с Маги. Сестрите са скъпоценни дарове.
- Откъде знаете? Вие имате само братя.
- Точно затова. Ако имах такова безценно цвете за своя сестричка, щях да се грижа за него. Пази я.
- Ами вземете я тогава - изсмя се подигравателно Иън. - Дайте ми коня и ви я подарявам.
Маги вдигна очи към Брейдън, а по бузата й се изтърколи една сълза.
- Не искам да преча - каза му тя. - Искам само да си играя с тях, но те ме мислят за досадна. Казват, че не мога да играя на нищо, защото съм момиче. - От очите й се търкулнаха още сълзи. - Мразя, че съм момиче. Мразя, мразя, мразя!
Брейдън я придърпа и прегърна силно.
- Тихо, тихо, цветенце. Няма нищо лошо в това, че си девойче. Господ те е създал такава и един ден братята ти ще разберат какъв чудесен дар са получили.
За пръв път от седемте й години на света Маги повярва в това. Щом Брейдън я харесваше, значи не може да е чак толкова лоша.
Братята й просто се държаха лошо.
- Какво правите вие двамата тук? - разцепи въздуха гневният глас на баща й.
Маги се отдръпна от Брейдън и срещна разгневеното лице на татко си.
Той тръгна към тях, хвана я за ръка и протегна другата към Иън.
- Нали ви казах да стоите в каруцата, докато свърша работата с господаря?
Маги преглътна. Затова несъмнено щяха да ядат бой. И всичко само защото искаше да си поиграе мъничко, вместо да седи в миришещата стара каруца.
Животът беше толкова несправедлив!
Баща й се извини на Брейдън и бързо върна двете деца в двора, където чакаше каруца.
Маги бързо отиде отзад в празната част и седна върху малка купчинка сено, а Иън се настани отпред. Татко им ги остави със заплашителното предупреждение да не помръдват никъде повече.
С натежало сърце тя подви крака под мръсната си жълта рокля и видя как баща й изчезва в конюшнята.
Какъв ужасен, злочест ден! Защо никога не слушаше татко си? Може би Ангъс все пак бе прав. В нея навярно наистина се бе вселил демон.
Въздъхна и остана с наведена глава и поглед, забит в сключените си ръце, молейки се татко й да не я бие твърде силно. След няколко минути пред насълзените й очи се появи един изрисуван кон.
Тя ахна и вдигна глава - пред нея стоеше
чудесното, усмихнато лице на десетгодишния Брейдън.
- Нарекох го Конър - съобщи той, - Но каза, че иска да си поиграе с някое дребно момиченце за малко. Смята, че с девойчето ще е по-забавно, отколкото с лошо голямо момче.