Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
* Статутната (сухопътна) левга е равна на 4,83 км. - Б.пр.
нето, щях да измисля нещо по-умно - тросна се Син.
- Извинете - прекъсна ги Маги, - вие винаги ли така си говорите?
- През повечето време - отговори Син, преди Брейдън да успее да каже нещо.
- Ами моля ви да спрете. Не мога да търпя повече тази нощ.
И те прекратиха разговора, докато ядяха леката си вечеря.
Маги бе признателна за тишината - не че наистина толкова я дразнеха със закачките си.
Всъщност понякога беше забавно.
Но тя се опасяваше, че единият може да се разгневи от заяждането и да се сбият, както се случваше често с братята й. Неизброими бяха вечерите, които започваха с някоя друга добронамерена шега и свършваха с истинска война, когато някой от братята й избухнеше и нападнеше друг.
Син и Брейдън бяха достатъчно едри и опасни, за да нанесат сериозни повреди на злочестото същество, което ги разгневи. Съмняваше се, че едно бързо заливане с вода би ги успокоило, както ставаше с братята й.
Най-вероятно, ако се опиташе да го направи, щяха да се нахвърлят върху нея. А това би било много страшно.
След като приключиха със скромната си вечеря от хляб и сирене, Брейдън засипа огъня, а Син застана на пост накрая на лагера. Маги измъкна голямото си вълнено наметало на зелено и жълто каре от вързопа си и се настани точно
до огъня.
За нейно раздразнение Брейдън легна до нея. Близо до нея.
- Какво правиш? - попита тя, като се обърна да го погледне.
- Съчетавам топлината на телата ни - отвърна небрежно той, като се притисна към гърба й.
- На мен не ми е студено - заяви тя бързо. И наистина при тази близост с него тялото
й сякаш гореше.
- Какво? - попита Брейдън със закачлива нотка в гласа. - Да не се страхуваш от мен?
- Не - отвърна честно тя.
Страхуваше се от себе си. Както и от особените чувства, които предизвикваше присъствието му.
- Няма да те нараня, цветенце - увери я той, като приглади кичур от орязаната й коса.
Мо с*reach, беше толкова приятно да усеща ръката му в косата си. Силните му пръсти правеха дяволски неща със скалпа й.
Той нежно я обърна отново да легне надясно, с лице към огъня и настани тялото си точно зад нейното, без да я докосва, но толкова близо, че тя усещаше топлината, която то излъчваше към нея.
- Просто затвори очи и заспивай - насърчи я той, а дъхът му раздвижи косата й.
Все едно това беше възможно при всичката тази топлина, която туптеше из цялото й тяло. Никога не се бе чувствала толкова жива и будна.
Всяка частица от съществото й усещаше
Брейдън. Кожата на врата й, където падаше дъхът му меко и ритмично. Гърбът й, където телесната му топлина я затопляше цялата.
Но най-лошото беше, че го усещаше в сърцето си. Защото тъкмо там я караше да се чувства в безопасност. Там, където копнееше за мечта, която никога не можеше да се сбъдне.
При тази мисъл гърлото й се сви.
И през болката тя искаше да се наслади на нощта. Да си представи, че за един миг той беше неин и те лежаха заедно като любовници.
С тази мечта, изпъкваща в ума й, тя се опита да се отпусне. Но това бе толкова невъзможно, колкото и спането.
Ядосана на себе си и глупавите си мечти, тя сложи глава на ръката си и насила затвори очи. След няколко минути ръката й изтръпна. Останалата част от тялото й остана болезнено в съзнание. Тъй като не искаше да издаде пред Брейдън колко много я смущаваше присъствието му, тя се опита да сгъне наметалото си на малка възглавница.
Раменете я заболяха.
Маги продължи да мести глава и ръце в опит да се намести по-удобно. Без успех.
Точно когато се примири, че няма да спи тази нощ, Брейдън докосна ръката й.
- Ето - прошепна той и придърпа гърба й към себе си. - Облегни се на мен.
Тя поиска да възрази. Не, трябваше да възрази, но не можеше. Не и когато с него бе толкова хубаво.
Неохотно му позволи да я сгуши до гърдите си.
Така вече беше удобно!.
Лежеше с глава върху бицепса му, където усещаше силния мускул, който я пазеше от твърдата земя. Въпреки че тялото му изглеждаше твърдо като стомана, от него ставаше чудна възглавница.
Маги затвори очи и се отдаде на дяволското усещане за увития около нея Брейдън и богатия му мъжествен аромат. Той я обвиваше с присъствието си като стигаше до
самата й душа.
И въпреки това не можеше да заспи.
Още по-лошото бе и тя го знаеше, че Брейдън е наясно с факта, че тя лежи сковано в прегръдката му. Всъщност дори усещаше погледа му върху себе си, въпреки че упорито стискаше очи.
Ако бе по-смела, никога не би лежала така безучастно, докато мъжът на мечтите й я пристиска толкова близо. Но не знаеше какво друго да направи.