Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Чейс сви рамене.

— И без това не ми казваш нищо, което вече да не знам. Всичко ще бъде наред.

Спенсър тръгна обратно към вратата, за да донесе препаратите за чистене от колата.

— По-добре да се захващаме за работа, нали?

— Чакай малко — извика Чейс от кухнята. — Ела тук.

Той стоеше по средата на стаята и сочеше облицования е теракота под. Между парчетата от счупени чинии и стъкло лежеше нещо лъскаво.

Спенсър коленичи, за да го вдигне и се намръщи, поднасяйки го към светлината. Това беше сребърна верижка за ключ, но без ключа. Към нея беше прикрепена емблема на „Акура“.

— Не мога да повярвам, че Гейтс го е пропуснал — промърмори тя. — Мислиш ли, че е на Али?

— Може би — отвърна Чейс. — А може да е на помощника й.

Спенсър извади телефона си. Поколеба се дали да не се обади на Фуджи, но вместо това звънна на Хана.

— Познаваме ли някой, който да кара „Акура“? — попита тя, след като приятелката й се обади.

Хана не се поколеба и за миг.

— Скот Чин. Мейсън Байърс. Адвокатът по бракоразводни дела на мама. Един от съседите ми. Онази дама, която…

— Леле — прекъсна я Спенсър. — Не съм знаела, че познаваш всички шофьори на хонда акура в Роузууд.

— Хубави коли са — отвърна Хана равнодушно. — Защо питаш?

Спенсър й обясни какво бе намерила току-що.

— Възможно ли е помощникът й да е някой от тези хора? Не мога да си представя Скот Чин като тайното гадже на Али — той е гей. Не съм сигурна и за Мейсън — той се премести тук в шести клас, помниш ли? А и двамата с Али никога не са се погаждали.

— Спенс, не бяхме ли доскоро в полицията, за да предадем случая на екип от професионалисти? Предай верижката на Фуджи и забрави за нея.

Спенсър знаеше, че Хана е права, но предаването на контрола над случая се оказа по-трудно, отколкото бе осъзнавала. В училище, когато имаха групови проекти, Спенсър винаги настояваше да поеме по-голямата част от работата. Останалите просто ще се издънят, мислеше си тя. Няма да го направят толкова добре, колкото аз.

И все пак тя послушно прибра верижката в чантата си с мисълта да се обади на Фуджи, щом двамата с Чейс приключат с чистенето. Хана беше права. Повече не трябваше да се притеснява за това. Повече не й влизаше в задълженията — което беше много хубаво.

Тя разгледа останалата част от къщата, ровейки из разпръснатите боклуци и предмети, но не откри нищо повече.

На вратата се почука и Спенсър отново замръзна на място.

— Ю-ху! — разнесе се гласът на майка й от коридора. — Спенсър? Тук ли си?

Спенсър се намръщи и отиде до входната врата. Майка й, господин Пенитисъл и Амилия стояха във фоайето, облечени в дънки и тениски. Те носеха със себе си метли, мопове и препаратите от задната седалка на колата й.

— Какво става тук? — попита Спенсър. Да не бяха дошли да я припират да свършва по-бързо?