Панаир на суетата (роман без герой)

Преди да бе изминала зимата, Еми избра една вечер в седмицата, за да приема и посреща гости с голяма скромност и приличие. Тя имаше учител по френски, който я хвалеше за ясното й произношение и лекотата, с която учеше. Истината е, че тя бе учила този език още в миналото и бе минала основно граматиката му, за да може да я преподава на Джорджи; а мадам Щрумф идваше да й дава уроци по пеене, при които тя така се отличи и пееше така вярно, че прозорците на майора, които бяха отсреща под жилището на министър-председателя, бяха винаги отворени, за да може да слуша урока. Някои от германските дами, които са много сантиментални и имат семпъл вкус, се влюбиха в нея и веднага започнаха да й говорят на «ти». Това са дребни подробности, но те подсказват за щастливи дни. Майорът стана учител на Джорджи и му преподаваше математика и латински. Те имаха и учител по немски, а вечер яздеха край екипажа на Еми — тя беше много страхлива и винаги, когато яздеше кон, вдигаше голяма олелия дори и при най-дребното сътресение. Така че Амелия се возеше в екипажа с някоя от милите си германски приятелки, а Джоз спеше на задното седалище.

Той обръщаше особено внимание на графиня Фани де Бутерброд — много мило, нежносърдечно и скромно създание, — графиня по рождение, макар и доходът й да не надминаваше десет лири стерлинги годишно. Тя от своя страна казваше, че да бъде сестра на Амелия, е най-голямата благословия, която небето можело да й даде, и Джоз би могъл да сложи графския щит и коронка до собствения си герб на екипажа и вилиците си; когато… когато се случиха известни събития и започнаха големите празненства по случай сватбата на престолонаследника на Пъмперникъл с прелестната принцеса Хумбург Шлипен-шлопен.

Великолепието на тези тържества беше такова, че подобно на него не беше виждано в тази малка германска държавица от времето на разгулния Виктор XIV. Всички съседни принцове, принцеси и велможи бяха поканени за празника. Цената на леглата в Пъмперникъл се покачи на половин крона за една нощ и цялата армия трябваше да се ангажира, за да се вземат от нейните редове членовете на почетната стража за всички височества, сиятелства и светлейшества, които бяха пристигнали от цялата страна. Принцесата бе венчана по делегация, в бащината си резиденция, като ролята на кум бе поета от граф де Шлюселбек. Емфиени кутийки се раздаваха в изобилие (както научихме от придворния бижутер, който ги продаваше, а след това отново ги изкупуваше) и цели сандъчета с ордена «Св. Михаил Пъмперникълски» се изпращаха на благородниците в двореца на младоженката, докато пък пълни кошници с кордона на ордена на «Св, Катерина Шлипеншлопенска» пристигаха в нашия. Френският дипломатически представител получи и двата. «Покрит е с панделки като награден каруцарски кон» — казваше Тейпуърм, който според правилата на службата си не можеше да получава никакви декорации и отличия от подобен характер. «Нека той получи всички кордони; но у кого всъщност е победата?» Истината е, че цялата работа беше победа на английската дипломация. Френската партия беше предложила и бе употребила всички усилия да се сключи брак с една принцеса от рода на Потцтаузенд Донерветер, на която пък ние се противопоставяхме.