Разбитото око

Зад гърба му гръмна мускет и Кип усети рязка промяна. Не беше улучен, Тея също. Тя обаче гледаше нагоре. Куршумът удари точно там, където Т-образното желязо се съединяваше с макарата. И докато се взираха, макарата се плъзна надолу по въжето. Без тях.

Сега седяха на желязо, което не беше свързано с въжето.

— Ще ми повярваш ли, че се целех в главата ти? — подвикна Ейрам. — Голям късметлия си! Лошото за вас е, че с копието съм много по-сръчен.

„Хиляда и едно. Хиляда и две…“ Кип никога не бе притеглял здрав твърд луксин за по-малко от шест секунди. При всеки опит да бърза жълтото се разпадаше.

Тея най-после хвана дръжката на пистолета, но не можеше да го измъкне. Дръпна по-силно. Отказа се. Опита да стане…

„Хиляда и три. Хиляда и четири…“

Кип я притисна до себе си и скочи от ръба. Тея се вкопчи в него с ръце и крака, докато падаха, зажумяла до болка в очите. Продължаваха да падат… и прелетяха над стената около Хромария, вече бяха над морето.

Тя вдигна глава онемяла. Кип бе притеглил върху въжето проста затворена кука от жълт луксин, която продължаваше надолу и обхващаше желязото. Вече беше с оранжеви очила и покриваше въжето с неспирен поток от хлъзгав луксин, за да намали триенето на жълтото по стоманата. Оставяха зад себе си опашка от жълти искри, но куката издържаше. И щеше да издържи достатъчно дълго.

Тея го погледна с огромни очи. И пак се вкопчи в него, но от безмерна радост. В прекрасната светлина на утрото прелетяха над морето и брега. Профучаха над Сапфирения залив. Прехвърчаха над сутрешни шествия и фойерверки от пъстър луксин. Тея махаше на сащисаните тълпи и мнозина отвръщаха със смях на поздрава.

Въжето продължаваше над източната част на Големи Яспис, високо над къщи, складове, кораби и крепостната стена.

Тея го гледаше и той я гледаше. Тя сияеше от радостта и слънчевите лъчи, в очите ѝ искряха милиони цветове, които Кип не бе виждал никога. Летяха, прегръщаха се, спасени и живи, вдишваха великолепието на въздуха и Окото на Оролам ги гледаше с одобрението, в което са уверени само младите влюбени. В този миг Кип откри разликата между любов и увлечение, между любов и жажда, между любов и копнеж да не останеш необичан. Не искаше да знае нищо повече, желаеше само този миг да се съхрани завинаги, а главата му да се отърве от всички други мисли.

Целуна я. И тя го целуна. И беше увлечение, и жажда, и копнеж да бъдеш обичан, и всепоглъщащ огън, който изгори тревоги, самота, страх, време, битие и мисъл. Целуваха се, прегръщаха се, летяха и за стотина удара на сърцата им нямаше война, смърт, болка, нямаше нищо трудно, нищо ужасно, нищо освен топлина и сливане.

И когато към края на въжето полетът им се забави, когато Кип най-после се откъсна от Тея и пак се загледа в очите ѝ, знаеше, че е потънал в нея. И научи разликата между любов и нужда.