Разбитото око

Прекъсна ги ехтящият глас на Круксър:

— Няма с какво да заредим тромблона! Сещате ли се за нещо?

Тромблон можеше да бъде напълнен с какво ли не — камъчета, пирони, куршуми за мускет. Но на покрива нямаше нищо. Само съвършено запечатан твърд жълт луксин би издържал огромното натоварване на изстрела.

— Монетите в раниците! — сети се Кип. — Ако умрем тук, и без това не можем да ги похарчим.

За секунда всички погледи го обявиха за луд. В следващата секунда всички вадеха от раниците си пръчки монети и ги мятаха към Големия Лео, който бе опрял гръб в стената. Лео започна да сипва данари и квинтари в широката цев.

Горната една трета от вратата липсваше напълно.

— Готвят се да щурмуват — каза Круксър, надникнал за миг през дупката. — Побързай, моля те.

— Бързам! — увери го Големия Лео и натъпка в цевта парчета от кърпа.

Кип изтича при лоста и пак го дръпна. Завъртя, разклати, бутна, дръпна и… лостът зацепи в нещо. Той го дръпна с все сила.

Усети нещо да се откъсва в кулата и внезапно стоманеното въже се стрелна над покрива. Кип се обърна — целият зъбер се откъсна, огромното парче падаше покрай кулата. Тежестта опъваше въжето с невероятна сила.

Кип се втурна към отсрещната страна на кулата да види резултата и завари Бен-хадад посърнал.

— Ето защо — каза му Бен-хадад — инженерите са длъжни да предвидят всичко.

Стоманеното въже се бе изтръгнало според замисъла от скриващите го улеи в стената на Кулата на Призмата, изпънато покрай покрития мост към кулата на подчервеното и над тясната ивица земя зад нея, преди да стигне до морето. Но вместо да се изопне чак до далечния прът на Оръдейния остров, продължаваше във водата на залива.

— Положили са въжето на дъното отдавна, преди столетия — обясни Бен-хадад. — Но оттогава е обраснало с корали и още кой знае какво. Може цялото дъно да се е размествало. И сега тежестта не стига.

Кип се взираше в наклона на въжето. Ако се спуснеха по него, щяха да се забият във водата с немислима скорост, и то преди да са изминали и половината разстояние до Оръдейния остров. Наклонът беше прекалено стръмен. Нямаше да оцелеят.

Чуха оглушителния изстрел на тромблона, но не виждаха нищо отвъд потрошената врата и гъстия дим.

— Бихме могли… да притеглим някакви спирачки за макарите — предложи Бен-хадад. — Но ранените… Трошач, няма как да стигна с плуване до острова.

— Много неприятно ми е да се заяждам пред лицето на смъртта и така нататък — вметна Тея, — но и да стъпим на Оръдейния остров, с какво ни помага това?

— Ами ще останем живи още половин час — отвърна намръщено Кип.

— Отдръпват се! — извика Круксър.

— Корабът е от другата страна на Големи Яспис — продължи Тея. — Според тебе ще успеем ли да стигнем до Големи Яспис и да го прекосим чак до кейовете, преди да ни пресрещнат някои от петстотин осемдесет и двамата мръсници в Бялата гвардия?