Разбитото око

На Кип му оставаше само да се надява, че не са погубили никого долу. Оттук не можеше да различи какво се случва в града. Питаше се станал ли е току-що убиец. Но опиташе ли да доближи ръба отсреща и да огледа оттам, можеха да го застрелят през бойниците в широкия щит на колелца, който стражниците бутаха упорито към вратата. Стигнеха ли до целта си, щяха да стрелят безпрепятствено по почти целия покрив.

Хукна към Круксър, сложи си червените очила в движение, притегли червен луксин и накрая му се стори, че ще пламне от само себе си. Изпъна ръка и изхвърли от дланта си струя червено с цялата сила на волята си.

Потокът се разплиска по щита, разля се под него и проникна навътре в коридора.

Мъжете от Бялата гвардия знаеха какво ги чака при такива количества червен луксин. Петимата зад щита побягнаха в ужас.

Паниката е заразна, но не всички са податливи на нея. Едър страж пристъпи напред, махаше с опакото на дланта полепналото по лицето му огнено желе. Опря приклада на мускета в рамото си… но не успя да се прицели. Горящият фитил подпали лицето му.

Куршумът излетя към тавана и пищенето на рикошета изпревари само с миг бумтенето на пламъците. Мъжът закрещя.

Кип подмина вратата и завари Бен-хадад да нагласява макарите върху стоманеното въже.

— Въжето не уби никого — успокои го Бен-хадад. — Изскочи от крепостните стени на града. Много добре са го измислили. Кой е пръв?

— Няма да е Трошача — реши Круксър. — Тези макари може да не вършат работа. Аз ще съм пръв. Винсен, ти си втори. Брой до десет, преди да ме последваш. Може да налетим направо в схватка на другия край. След това е Феркуди. След него — ранените. Големия Лео и Бен-хадад. Тогава е Кип. Тея, ти си накрая. Трябва ли да правя нещо? — обърна се той към Бен-хадад.

— Просто се дръж здраво.

Бен-хадад закрепи макарата върху въжето, Круксър стъпи на обърнатото надолу Т-образно желязо и се хвана за него.

— Мисля си обаче… — започна Бен-хадад.

Круксър отскочи от ръба на кулата и полетя надолу по въжето. Ускоряваше непрекъснато. След десетина секунди профуча над водата и доближи Големи Яспис.

— Щях да кажа — въздъхна Бен-хадад, — че е десет пъти по-безопасно да седим на напречниците, вместо да стоим.

— Но ако тези железа ми смачкат топките… — почна Винсен.

Не довърши заплахата, защото Големия Лео го бутна от ръба. След това към Големи Яспис се понесе Феркуди. Големия Лео даде пистолет на Кип.

— Не се надявай на никаква точност, зареден е с данари. Но все е по-добре от нищо.

Бен-хадад накара Кип да гледа внимателно как макарата се закрепва на въжето.

— Ъ-ъ… само една ли остава? — промърмори Кип.

— Не, не, там има още една ниша, пълна с тях — успокои го Бен-хадад и се понесе надолу по въжето.

Тея се втурна към втората ниша, докато Кип нагласяваше старателно макарата, проверяваше я отново и отново.