Разбиваща жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-619-7502-10-7
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:
Докато вървеше към дежурния сержант, си наложи да се държи по-меко, а не като следовател от отдел „Убийства“ в големия град. Това, че идваше от Манхатън, нямаше никак да й помогне в провинцията — от опит знаеше, че събеседниците й ще решат, че е многознайко и сноб, който ги презира. Това не беше вярно. Просто имаше повече опит от тях, особено по отношение на убийствата.
Хийт се усмихна на жената зад бариерата от бронирано стъкло, която я делеше от хората от другата страна. Тя изглеждаше на малко под тридесет години, кестенявата й коса бе стегната в строг кок. Жените в полицейската академия нямаха право да носят грим и ако се съдеше по непокритите пъпки и късите мигли, тази бе решила да продължи така и след завършването. Сивата униформа и лилавата вратовръзка само подчертаваха нездравия й тен, но пък бяха като колосани и й придаваха спретнат и професионален вид.
Ники й се възхити — не е лесно да си полицай-жена, която постоянно трябва да доказва, че не е „женка“. Никакви сълзи. Никакви емоции. Нищо, което би могло да се отрази зле на начина, по който те възприемат.
— Мога ли да ви помогна? — попита сержантът и огледа Хийт от главата до петите.
Ники знаеше какво става — на един полицай му стигат около пет секунди, за да прецени човека, който стои насреща му и като следовател от отдел „Убийства“ тя постоянно се бореше с тази склонност. Не биваше да избързва с преценките, за да не опорочи разследването с презумпции и предразсъдъци. Тази полицайка обаче нямаше нито достатъчно опит, нито нужда да остане неутрална.
Първоначалният порив на Хийт беше да притисне значката си до стъклото, за да се наложи на по-младата жена, но тя му устоя. „С мед се хващат повече мухи“ — винаги й казваше Руук. Клише, но вярно. Хийт прочете името върху табелката пред сержанта и се възползва от този съвет.
— Добро утро, полицай Брекънстийн — започна тя с най-благия си глас. — Казвам се Ники Хийт. Работя в Манхатън, в 20-то управление. — Направи пауза, но реакция не последва, така че продължи: — Бихте ли ми казали кой ръководи разследването на случая Клоуи Мастърсън?
Отговорът дойде с известно закъснение.
— Поизлезли сте от юрисдикцията си.
Гласът на полицай Брекънстийн беше сипкав. Без съмнение поредният прът в колелата й, тъй като това му придаваше чувственост.
— Така е — потвърди Хийт. — Дойдох при съпруга ми.
Сержантът многозначително кимна.
— Значи сте омъжена за Джеймисън Руук.
Това не беше въпрос. Тя беше уверена и нямаше нужда Ники да потвърди предположението й.
— Как разбрахте?
Тя се усмихна.
— Градът е малък, госпожо. Полицай сте, тук сте и разпитвате за разследването, а днес чухме, че някой се е отбил при професора в хотела му. Реших, че сте били вие.
— Аз бях — потвърди Хийт.
— Как да ви помогна, следователю?
Въпреки че се впечатли от младата жена, мислено Хийт изкриви лице. Нямаше да й бъде толкова лесно, колкото се надяваше. Замисли се как да подходи и бързо реши да бъде открита, без да се опира на по-високия си чин. Не искаше да дава повод да я намразят.
— Положително знаете за убийството…
Полицай Брекънстийн понечи да извърти очи, но се спря и овладя изражението си.
— Да, знам за убийството. В Камбрия са рядкост.
„За разлика от Манхатън, където хората се държат като животни и целият град е пропит с кръв“ — бе неизреченият намек.
— Да. Разбира се. — Хийт си пое дълбоко дъх и започна отначало. — Бихте ли ми казали кой ръководи разследването?
Очите на сержанта подозрително се присвиха.
— Защо искате да знаете?
Приятелското отношение, което си налагаше, започна да се изпарява от гласа на Хийт.
— Жертвата е била открита от съпруга ми във временното му жилище. Искам да знам как върви разследването.
„Очевидно“ — добави мислено тя.
Полицай Брекънстийн се замисли, което раздразни Хийт още повече. Младата жена нямаше никаква причина да крие името на главния следовател. Съществуваше и нещо, наречено колегиалност, с което тя явно не бе запозната. Накрая обаче, поне тридесет секунди по-късно, Брекънстийн вдигна телефона и набра вътрешния номер.
— Дойде следовател от 20-то, сър. Иска да ви види.
Онзи от другата страна каза нещо и тя изгледа Ники през стъклото.
— Следовател, да. Ники Хийт. Съпругата на… Да, сър, веднага — каза тя, след като я прекъснаха, и затвори. Ръката й се плъзна под бюрото, автоматът избръмча и бравата изщрака. Бяха допуснали Хийт в светая светих на полицейското управление в Камбрия. Без да губи нито миг, тя чевръсто се провря през вратата, в случай че главният следовател размислеше.