Нов патрул

— Някакъв нов превод? — попита Светлана, надничайки от кухнята.

— Превод на какво?

— „Тигре, тигре, парещ страх, ти пламтиш в горите нощни. Чий безсмъртен взор с любов, тебе, страшния, е сътворил“? Блейк. Уилям Блейк. Стихотворението „Тигър“13.

— А знаеш ли дали случайно не се е познавал с дядото на Чарлз Дарвин? — попитах аз.

— С Еразъм? — уточни Светлана. — Дето е бил Различен?

Кимнах и станах от дивана.

— Как така „дали не са се познавали“? Блейк даже е илюстрирал книгите му. Нещо си там за любовта на растенията.

— Той не е ли писал само стихове?

— Той е илюстрирал куп книги и е известен като художник не по-малко, отколкото като поет. Между другото, той не е бил Различен в буквалния смисъл на думата, но при това е притежавал рядката способност… — Светлана внезапно млъкна.

— Е? — попитах уморено аз, отваряйки шкафа, за който Надя беше получила строга забрана да не пипа. Ключалките не биха помогнали в случая, но за щастие Надя е умно момиче и си държи на думата.

— Той е виждал Различните. И Тъмните, и Светлите.

— Като моя познат полицай — казах аз. — Светлана, трябва да отида до работата.

— Ще хапнеш ли борш? — попита жена ми.

Аз само въздъхнах, пъхайки из джобовете си всякакви магически дрънкулки. Бях сто процента сигурен, че никой от тези амулети няма да ми е от полза, но навикът беше по-силен.